О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 609
София, 15 май 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1503/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Т. И. , Х. К. Н. и Т. К. Н. и тримата от [населено място] чрез адв. Руска И. против решение № 364/16.07.2012 по в. гр.д № 398/2012 на Окръжен съд [населено място] в частта, в която е отхвърлен предявеният от тях срещу И. Банков Ц. от [населено място] , [община] иск за сумата над присъдените 1380 лв. до претендираните 15 000 лв. стойност на придобита и продадена дървесина, както и в частта , с която е отхвърлен иска с пр. осн. чл. 86 ЗЗД за сума в размер на 1 000 лв. мораторна лихва и искането за разноски.
Ответникът по касация – И. Б. Ц. , чрез адв. М. М. оспорва допустимостта на касационното обжалване и касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.Сочи, че не са изпълнени кумулативните законови условия за допустимост на касационното обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се разгледа касационната жалба по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В случая тези изисквания на закона не са изпълнени.
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване се съдържат само оплаквания и доводи които касаят правилността на обжалваното решение. Такива са оплакванията , че съдът неправилно е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 200 ЗЗД вместо по чл. 280, във вр. чл. 284,ал.2, чл. 292,ал.2 и чл. 79,ал.1 ЗЗД., че неправилно е ценил доказателствената сила на Постановлението за прекратяване на наказателното производство и събраните по него доказателства, че неправилно е прието, че мораторна лихва се дължи от поканата , а не от датата на извършване на сечта.
Тези оплаквания могат да бъдат предмет на разглеждане в евентуално производство по чл. 290 ГПК, в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство.
Посочването на правен въпрос в цитирания по- горе смисъл е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. С оглед на това неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.
Предвид изложеното не се налага обсъждане на посочените от касатора допълнителни основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и 3 ГПК, както и представените във връзка с първото допълнително основание / това по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК/ съдебни актове. Последното е така, доколкото тези допълнителни основания могат да бъдат изпълнени само във връзка с конкретен правен въпрос.
С оглед изхода на производството пред настоящата инстанция касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация разноски в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение. .
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 364/16.07.2012 по в. гр.д № 398/2012 на Окръжен съд [населено място] в частта, в която е отхвърлен предявеният от И. Т. И. , Х. К. Н. и Т. К. Н. и тримата от [населено място] срещу И. Б. Ц. от [населено място] , [община] иск за сумата над присъдените 1380 лв. до претендираните 15 000 лв. представляващи стойност на придобита и продадена дървесина, както и в частта , с която е отхвърлен иска с пр. осн. чл. 86 ЗЗД за сума в размер на 1 000 лв.- мораторна лихва за забава в плащането на главницата .
ОСЪЖДА И. Т. И. , Х. К. Н. и Т. К. Н. от [населено място] да заплатят на И. Банков Ц. разноски в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: