Решение №951 от 28.7.2011 по гр. дело №139/139 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 951

гр.София, 28.07.2011 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юли две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №139 по описа за 2011год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. М. И. от [населено място], против решението от 26.10.2010г., постановено по гр.д. №313/2010г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 12.05.2010г. по гр.д.№1205/2010г. на Старозагорски районен съд за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата ТД на НАП – П. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от К. М. И. срещу ТД на НАП – П. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Въззивният съд е приел, че със заповед на работодателя-директор на ТД на НАП-Стара З., допустимо са делегирани правомощия на зам.директора за времето, през което е в отпуск, въз основа на което е издадена заповедта за уволнение на служителката.
Касационният състав намира, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване, доколкото по релевирания от касатора въпрос: може ли работодателят да делегира правомощия на зам.директора за времето, през което е в отпуск, въз основа на което последният е издадал заповед за уволнение на служител поради съкращение в щата, въззивното решение е постановено при противоречива съдебна практика. С решение №1935 от 13.02.2001г. по гр.д.№562/2000г. на ВКС, ІІІг.о. е прието, че КТ не предвижда възвожност работодателят да делегира правомощия на други лица или органи, които да упражняват правата и задълженията му по трудовия договор, като само дисциплинарната власт може да се предоставя по силата на изрично упълномощаване, и то в определени от работодателя граници.
Останалите формулирани от жалбоподателя въпроси сочат на оплакване за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, които са основания за отмяна по чл. 281, т.1 и т.2 от ГПК на въззивно решение, но не са критерии за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.10.2010г., постановено по гр.д. №313/2010г. на Старозагорски окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top