2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1129
[населено място], 18.11.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №851 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от З. К. С. от[населено място], общ.К., срещу решение от 15.03.2010г., постановено по гр.д.№238/2008г. на П. окръжен съд, с което е потвърдено решение от 15.10.2009г. по гр.д.№1483/2008г. на Районен съд – Стара Загора за частично уважаване на предявения от Д. Г. И. от[населено място] иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Д. Г. И. не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от Д. Г. И. срещу З. К. С. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди до размер на 1500лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът З. С., за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на съда и на ЕСПЧ. Представя решение №131 от 01.11.1967г. по гр.д.№99/1967г. на АСГК на ВС, с което е прието, че при непозволеното увреждане се презумира не отговорността изобщо, а само вината, която е един от елементите на фактическия състав. С въззивното решение, което касаторът обжалва, този въпрос не е разрешен по различен начин. Противоправното поведение на ответника по иска, сега касатор, е установено с влязла в сила осъдителна присъда, с чиято задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, е съобразена от въззивният съд, съгласно чл.300 от ГПК; претърпените вреди и причинната връзка са приети за са установени въз основа на събраните по делото доказателства. Доводите на касатора, че въззивното решение противоречи на практиката на ЕСПЧ, не може да обоснове основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не е относимо към някое от законовите основания за достъп до касационно обжалване.
Касаторът сочи правен въпрос: за допустимостта да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, каквито не се претендират с исковата молба, който счита, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В съдебната практика няма колебание, че такова произнасяне е процесуално недопустимо поради нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Нито в конкретния случай може да се приеме, че има вероятност за недопустимост на въззивното решение с оглед съдържанието на исковата молба и на въззивното решение относно претендираните за обезщетяване вреди. Доводите на касатора, че са репарирани вреди, каквито не са релевирани с исковата молба, не се подкрепят от съдържанието на исковата молба и решението. Няма основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и по въпроса дали поведението на ответника, сега касатор, е противоправно. По делото този въпрос е решен с влязлата в сила осъдителна присъда и не може да бъде пререшаван от гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, тъй като присъдата има задължителна сила за него – чл.300 от ГПК.
В изложението на основанията за касационно обжалване касаторът излага доводи, които не са относими към достъпа до касационно обжалване. Те са относими към основателността на касационната жалба, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако бъде допуснато касационното обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.03.2010г., постановено по гр.д.№238/2008г. на П. окръжен съд, по касационна жалба на З. К. С..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: