О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
София, 05.06.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 152/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. К. Ч. от [населено място] срещу определение от 19.04.2011 год. по ч. гр.д. №4779/2011 год., на СГС, ГО, ІІ б възивен състав, с което е оставена без разглеждане подадената от нея частна жалба срещу разпореждане от 01.12.2010 год., по гр.д. № 3874/2008 год. на СРС , 43 състав в частта в която съдът е указал на ищцата в 7-дневен срок от влизане в сила на разпореждането да представи доказателства за внасяне по сметка на СРС на държавна такса в размер общо на 313,49 лв. / 1% върху данъчната оценка на недвижимия имот , предмет на замяната и 80 лв. за всеки от исковете за установяване недействителност на нотариалните действия / като при неизпълнение, исковата молба ще бъде върната.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение.Иска се неговата отмяна и връщане на делото за произнасяне по частната жалба и решаване на спора по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че определението за дължимата държавна такса по предявените искове не подлежи на обжалване съгласно разп. на ГПК / отм./ Приел е , че не е налице хипотезата на чл. 56,ал.2 ГПК / отм./ тъй като не е налице посочена от ищцата цена на исковете, която съдът да е намерил за несъответстваща и да е посочил друга цена.
Обжалваното определение е правилно макар и по други съображения:
Разпореждането на Софийският районен съд от 01.12.2010 год., по гр.д. № 3874/2008 год. на СРС , 43 състав има характер на разпореждане по чл. 100,ал.1 ГПК / отм./ за оставяне на исковата молба без движение за внасяне на държавна такса. Това определение не подлежи на инстанционен контрол, доколкото не попада в хипотезата на чл. 213 ГПК/ отм./ , респ. чл. 274,ал.2 ГПК – не е преграждащо и по отношение на него не е предвидена изричната възможност за обжалване с частна жалба.
С оглед на това подадената срещу него частна жалба е процесуално недопустима и съдът правилно е оставил същата без разглеждане.
По изложените съображения определението следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 19.04.2011 год. по ч. гр.д. №4779/2011 год., на СГС, ГО, ІІ б възивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: