О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
гр. София, 27.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трeто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари двехиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като изслуша докладваното от съдията Надя Зяпкова гр. дело № 271 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищеца С. Д. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] ап. 22, чрез процесуален представител адвокат А. Т., срещу решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, десети състав № 1044 от 28.05.2013 г., постановено по гр. д. № 4394/2012 г.
С обжалваното решение е отменено изцяло решение на Софийски градски съд № 5851/14.08.2012 г. по гр. д. № 11702/2009 г. и е постановено друго решение, с което са отхвърлени предявените от С. Д. М. против К. Б. К. ЕГН [ЕГН] главен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД /заобикаляне на закона/ и евентуален иск по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД /привиден договор/ за прогласяване нищожност на договор за покупко – продажба на недвижим имот, извършен на 17.02.2009 г. с нотариален акт № 69, том I, рег. № 1325, дело № 61/2009 г. на нотариус, вписан под № 065 в регистъра на Нотариалната камара, район на действие СРС, с който С. Д. М. е прехвърлил на К. Б. К. правото на собственост върху недвижим имот – апартамент № 14, [населено място], р-н Изгрев,[жк], [улица] № 14, [жилищен адрес] състоящ се от една стая, кухня и други сервизни помещения, застроена площ 51.55 кв.м., съседи: стълбище, К. и С. К., двор, И. Я. И. и М. И., заедно с прилежащото зимнично помещение без посочена застроена площ, съседи: коридор, Й. и Х. К. и двор от две страни, заедно с приспадащите му се 2.78% ид. ч. от общите части на сградата и 2.78% ид. ч. от правото на строеж върху държавна земя.
Според касатора въззивният съд не е обсъдил всички факти и доказателства по делото и е изградил правните си изводи върху погрешно възприета фактическа обстановка. Оплакванията са за нарушение на процесуални правила и необоснованост на обжалваното решение – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се отмяна на решението, с което е отхвърлен главния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договора за покупко–продажба на процесния имот поради заобикаляне на закона /чл. 152 ЗЗД/.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК с разбирането, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, касаещ приложението на чл. 164 ГПК, от съществено значение за решаващия извод на въззивния съд, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Формулиран е следният правен въпрос: Допустими ли са в производство по искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 152 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД свидетелски показания и следва ли да се кредитират от съда събраните такива. Посочени са и приложени копия от три решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК, едно решение на ВКС, постановено по реда на ГПК /отм./ с характер на казуална практика и пет решения на въззивен съд.
За ответника по касация К. Б. К. е постъпил писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез процесуален представител адвокат К. Х. С.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна срещу подлежащо на обжалване съдебно решение на въззивен съд, при цена на иска над 5 000 лева и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допустимостта на обжалването Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Според въззивния съд събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност не обосновават извод за основателност на предявените искове. В тази връзка съдът е посочил, че не е установено по делото сключеният между страните по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот да обезпечава изпълнението на сключен между лица, които не са страни по делото, договор за заем; че не е установено да е уговорен начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона; че не е установено този кредитор да е участвал в съглашението чрез упълномощаване на ответницата, като подставено лице.
Не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Поставеният от касатора въпрос относно допустимостта на свидетелски показания като доказателсвено средство в случаи на заобикаляне на императивна разпореда на закона /чл. 152 ЗЗД/ е процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, вр. т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Този въпрос обаче, не е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. т. 2 от цитираното тълкувателно решение. Приложените към изложението Р. № 206/17.07.2012 г- на ВКС по гр. д. № 824/2011 г., ІV г. о.; Р. № 461/16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1206/2010 г., ІV г. о.; Р. № 109/8.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1896/2009 г., ІV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК са при различна фактическа обстановка, поради което не са относими към конкретния случай; Р. № 902/16.11.2006 г. на ВКС по т. д. № 450/2006 г., ТК, също е постановено при различна от процесната фактическа обстановка.
Правният въпрос не се установява да е решаван противоречиво от съдилищата /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/ от приложените към изложението Р. № 109/11.02.2010 г. на САС по гр. д. № 1198/2009 г., ГК, 1-ви с-в Р. № 113/30.03.2009 г. на ОС-Русе по гр. д. № 179/2009 г., ГК; Р. № 81/24.04.2009 г. на ОС-Хасково по гр. д. № 78/2009 г.; Р. № 102/1.04.2010 г. на РС-Разград по гр. д. № 642/2009 г.; Р. № 699/14.05.2008 г. на ОС-Враца по гр. д. № 250/2008 г. не са относими към процесния случай, тъй като са постановени при различни фактически обстоятелства.
Въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/ с оглед изискванията на т. 4 от цитираното тълкувателно решение, за наличие на които в изложението липсват аргументи.
В съдебната практика е последователно разбирането, че свидетелски показания са допустими в производството по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, с който длъжникът се домогва да докаже, че вземането на кредитора по сключен договор за заем е обезпечено по начин, различен от предвидения в закона чрез привидно съглашение, с което се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 152 ЗЗД. Предмет на доказването е постигането на забранен от закона резултат чрез позволени средства, за установяването на който са допустими всички доказателствени средства. Посоченото разбиране касае хипотези, при които страни по привидното съглашение са кредиторът по договора за заем и третото лице по чл. 165, ал. 2 ГПК, в каквато хипотеза са постановени приложените от касатора решения на Върховния касационен съд.
Конкретният случай не е такъв.
Поставеният от касатора в настоящото изложение процесуалноправен въпрос е разгледан от въззивния съд при различна фактическа обстановка. В случая и двете страни по привидното съглашение /сключения договор за покупко-продажба/ са различни от кредитора и длъжника-страни по заемното правоотношение. Доказването от участник по сделката чрез свидетели на персонална симулация чрез едностранно, респ. двустранно подставено лице, или на скрит пълномощник в случай на косвено представителство е допустимо единствено в хипотезата на чл. 165 ГПК.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция на ответника по касация следва да се присъди претендираното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 200.00 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, десети състав № 1044 от 28.05.2013 г., постановено по гр. д. 4394/2012 г. по касационна жалба на ищеца С. Д. М..
ОСЪЖДА С. Д. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплати на К. Б. К. [ЕГН] от [населено място] сумата 1200 лв. разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: