О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 565
София., 24 април 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА Декова
Олга Керелска
След като изслуша докладваното от съдията Керелска гр.д.№ 882/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 498/07.11.2013 г. по в. гр.д. №770/2013 год. на Пазарджишкия окръжен съд , с което е потвърдено решението на Пазарджишкия районен съд по гр.д. №1431/2013 год. , с което е признато за незаконно дисциплинарното уволнението на В. С. Д. и са отменени заповеди №5/25.02.2013 год. и №6/25.02.2013 год. за налагане на дисциплинарното наказание и уволнението му; същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Шофьор международен транспорт” и ответното дружество [фирма] , [населено място] е осъдено на осн. чл. 225,ал.1 КТ да заплати на В. Д. обезщетение в размер на 1 200 лв., ведно със законната лихва считано от 16.04.2013 год. до окончателното и изплащане , присъдени са разноски и държавна такса.
С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 274,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба В. С. Д., чрез адв. Г. не взема становище относно допустимостта на касационното обжалване. В писмен отговор по делото оспорва основателността на касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт , поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
В представеното Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал следния правен въпрос: „Когато работникът не се явява повече от два дни на работа макар и да има данни за временна нетрудоспособност , но не уведомява работодатателя , че временната му нетрудоспособност ще бъде удължена и не представя с писменото си обяснение по чл. 193 от КТ документ издаден по надлежния ред от компетентен здравен орган, следва ли да се приеме, че е налице обективна невъзможност за уведомяване тъй като не разполага със съответния документ, издаден от компетентен здравен орган.” Счита , че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с разрешаването му в Р № 330/05.11.2013 год. по гр.д. №1220/2013 год. на ВКС, ІV г.о. с което е прието, че „ в случаите ,когато работникът или служителят не се явява на работа поради заболяване , което е удостоверено с надлежен документ и този документ е представен на работодателя преди връчването на заповедта за дисциплинарно наказание, не са осъществени съставите на дисциплинарните нарушения по чл. 187,т.1,пр.3 КТ – „Неявяване на работа” и по чл. 190,ал.1,т.2 КТ-”Неявяване на работа в два последователни работни дни” . Доколкото решението е постановено при условията на чл. 290 ГПК същото има задължителен характер, следва да се приеме , че касаторът се позовава на допълнителното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1ГПК.
Препращайки към мотивите на РС , въззивният съд е приел, че твърдяното нарушение на трудовата дисциплина – неявяване на ищеца на работа след 11.02.2013 год. до издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение, е налице ако същото е извършено виновно , доколкото вината е елемент от фактическия състав на чл. 186 КТ. Приел е , че в случая този елемент от фактическия състав не е налице, доколкото здравословното състояние на ищеца, установено с болничните листове от ЛКК и решението на ТЕЛК, го е препятствало да се яви на работа.Това е основното съображение, поради което съдилищата са приели, че дисциплинарната отговорност на ищеца не може да бъде ангажирана. С оглед на това формулираният въпрос не е обуславящ за изхода на делото и следователно няма характер на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК /виж т.1 от ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС./.
Отделно от това въпросът , който е бил предмет на разглеждане в цитираното задължително решение на ВКС очевидно е различен от формулирания от касатора въпрос за да се коментира дали е налице противоречиво разрешаване.
Не са налице кумулативните предпоставки, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване и по другия посочен от касатора въпрос, а именно: „Когато работникът или служителят ползва отпуск поради временна нетрудоспособност и този срок изтича, но работникът не се е снабдил с документи, удостоверяващи неговата продължаваща нетрудоспособност , трябва ли работникът или служителят да изпълни задължението си да уведоми работодателя , с оглед разпоредбата на чл. 9,ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза.Твърди се ,че този въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото като касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Касаторът обаче не е обосновал по никакъв начин посоченото от него допълнително основание за допустимост на касационното обжалване.
По изложените съображения, касационното обжалване на решението не следва да се допуска.
Ответникът по касация е претендирал разноски за настоящото производство, но такива не се присъждат , доколкото липсват доказателства, че са направени.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 498/07.11.2013 г. по в. гр.д. №770/2013 год. на Пазарджишкия окръжен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: