О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 161
София, 07.02.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1102/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. С. чрез адв. Ж. А. срещу решение от 21.06.2012 год. по гр.д. №154/2012 год. на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено решението по № гр.д. №2621/2011 год. на Ямболския районен съд, с което е отхвърлен иска с пр. осн. чл.422,ал.1 ГПК, предявен от С. Г. С. от [населено място] против И. С. Д. от [населено място] , обл. Я. за признаване за установено по отношение на нея, че дължи на С. Г. С. сумата от 13 898,50 лв. по запис на заповед от 06.11.2007 год. , без протест, платим на 30.01.2008 год. , ведно със законната лихва от датата на заявлението 17.06.2011 год. до изплащане на вземането.
Ответникът по касационната жалба И. С. Д. от [населено място] , обл. Я. , чрез адв. В. К. оспорва наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване, както и касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото .Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. .
Касаторът счита, че касационното обжалване следва да се допусне по материалноправния въпрос : От значение ли е и какви точно са каузалните отношение между ищеца и ответницата с оглед на обстоятелствата, че същата е направила извънсъдебно признание на дълга си с извършените плащания , отбелязани в издадения от нея запис на заповед и следва ли да се проведе пълно доказване на твърдяните каузални отношения при наличие на горните обстоятелства, доколкото с въззивното решение този въпрос е решен в противоречие с решение №73/27.05.2010 год. по в.т.д. №200/2010 год. на Варненския апелативен съд, и решение № 253/26.11.2010 год. на Шуменския окръжен съд по в. гр.д. № 597/2010 год. което, според касатора обосновава критерия за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК .
Формулирани са и следните процесуалноправните въпроси:
1.Допустими ли са свидетелски показания , когато писмените документи са унищожени не по вина на страната, която ги иска , както и
2. Следва ли да се счита за виновно поведението на страната , която е унищожила документи след изтичане на законоустановения срок за съхранението им и допустими ли тази връзка свидетелски показания на осн. чл. 165,ал.1 ГПК .
Досежно втория въпрос касаторът счита, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.3 КТ.
За да постанови своето решение въззивният съд е приел, че ищецът и поемател по процесната запис на заповед не е ангажирал доказателства за установяване на каузалното основание по силата на което ответницата се е задължила към него с подписването на записа.Доколкото се твърди, че задължението произтича от констатирани липси в търговския обект, където същата е работила, в доказателствена тежест на ищеца е било да установи това обстоятелство с предвидените в Закона за счетоводството документи, което не е сторил. Прието е за неоснователно неговото възражение , че ответницата е направила извънсъдебно признание на дълга предвид частичното му доброволно погасяване. Съдът е приел също така, че ищецът няма възможността да установява каузалните отношения между страните със свидетелски показания, доколкото счетоводната документация, свързана с тези отношения е унищожена след изтичане на законоустановения срок за нейното съхранение.
С оглед тези обуславящи изхода на делото съображения посочените от касатора критерии по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК във връзка с формулирания материалноправен въпрос, не са изпълнени.
На първо място съдебната практика на която касаторът се позовава, не е от категорията на задължителната практика , която има предвид хипотезата на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Основанието по чл. 280,ал.1 т.2 ГПК също не е налице, доколкото влязлото в сила решение №73/27.05.2010 год. по гр.д. №200/2010 год. на Варненският апелативен съд, е постановено при друга фактическа обстановка. С него съдът е приел, че дългът, който е предмет на издадена запис на заповед, валидно съществува доколкото задълженото по нея лице изрично е признал неговото съществуване. С оглед на това този съд е приел, че установяването на каузалното отношение от ищеца не е необходимо. В настоящия казус такова изрично признаване на дълга по процесната запис на заповед няма, а са извършени частични погасявания в размер на 1501,50 лв.без изрично изявление какво се плаща , които плащания са спрели на 08.04.2008 год. при падеж на записа на заповед – 30.01.2008 год. Ответницата е продължила да работи в магазина още три години и ищецът не е предприел действия по неговото събиране, а същевременно е унищожил документацията от извършената инвентаризация, установила твърдените липси.
Другото представено във връзка с този въпрос решение № 253/26.11.2010 год. на Шуменския окръжен съд по в. гр.д. № 597/2010 год. , не следва да се обсъжда , доколкото няма данни да е влязло в сила и с оглед на това не съставлява част от съдебната практика.
Не следва да се обсъжда и първият от поставените правни въпроси, тъй като по отношение на него касаторът не е обосновал правно основание по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
По отношение на втория правен въпрос касаторът не е обосновал основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.Същевременно следва да се посочи, че във връзка с приложението на чл. 165,ал.1 ГПК има създадена многобройна и трайна съдебна практика, като няма основание същата да бъде изоставена или променена. Безспорно е , че когато законът допуска свидетелски показания за обстоятелства за установяването на които се изисква писмен документ, унищожаването на последните следва да бъде извършено от трето лице или поради обективни причини, поради което и страната която следва да ги представи няма вина за тяхното унищожаване. С оглед на това хипотезата на чл. 165 ГПК няма предвид случаите, когато страната , която следва да представи съответните писмени доказателства и има интерес от тяхното съхранение, сама ги е унищожила.
С оглед на това касационно обжалване на решението не следва да се допуска.
Предвид изхода на настоящото производство касаторът С. Г. С. следва да бъде осъден да заплати направените от ответницата по касация И. С. Д. разноски в размер на 500лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.06.2012 год. по гр.д. №154/2012 год. на Ямболския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Г. С. от [населено място] да заплати на И. С. Д., от [населено място] , Я. обл. разноски в размер на 500лв. адвокатско възнаграждение .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: