О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1155
София, 18.10.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 639/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. И. Й. ЕГН [ЕГН] от [населено място], чрез адвокат П. Г. против въззивно решение на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, трети въззивен състав № 213/14.04.2011 г., постановено по гр. д. № 1088/2010 г., с което е оставено в сила решение на Районен съд-Елин Пелин, V-т с-в № 101/25.06.2010 г. по гр. д. № 77/2005 г., с което е унищожена на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД по предявен иск от Г. Г. Н. ЕГН [ЕГН] срещу Й. И. Й. и А. И. Й. упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно рег. № 859/22.03.2011 г. по описа на нотариус М. Г., район на действие София, рег. № 303 на Нотариалната камара, с което Л. П. К. ЕГН [ЕГН] е упълномощена от С. Й. Т., починал на 7.06.2002 г. да продаде от негово име и за негова сметка на Й. И. Й. следния собствен недвижим имот, находящ се в [населено място], област Софийска, съставляващ дворно място от 740 кв. м., парцел Х-181, кв. 15 по плана на [населено място], при съседи: от две страни улици, Н. Ц. и П. Й., ведно с жилищна сграда и стопанска сграда в същото дворно място, като унищожава на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД и разпоредителната сделка покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 115, том І, рег. № 660, дело № 34/3.04.2001 г. по описа на нотариус И. Г., район на действие ЕПРС, рег. № 240 на Нотариалната камара за продажба от С. Й. Т., починал на 7.06.2002 г. чрез пълномощника си Л. П. К. на Й. И. Й. описания по-горе недвижим имот, като сключена от дееспособно лице, което при сключването й не е могло да разбира и да ръководи действията си.
С жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли да се отмени решението и отхвърлят исковете или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на СОС с присъждане направените по делото разноски.
С изложение по допустимостта на обжалването касаторът се е позовал на основанията чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа се твърдение, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона при противоречие на практиката на Върховния касационен съд без да посочи и приложи съдебна практика. Като материалноправни въпроси са приповторени оплакванията в жалбата, че предявените спрямо касатора искове са погасени по давност на основание чл. 32, ал. 2 ЗЗД, както и че ищецът може да иска унищожаване на договора само до размер на своята наследствена част. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът е посочил Определение № 178/6.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 1055/2009 г. и Определение № 238/2008 г. на ВКС по гр. д. № 1946/2007 г.
Ответниците по касация Г. Г. Н. и Й. И. Й. не са взели становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Липсват формулирани правни въпроси в изпълнение на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. с разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Като правни въпроси са приповторени оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, съставляващи касационни основания за отмяна на решението поради неправилност по смисъла на чл. 281, т. 1 ГПК, които не са относими към предварителното производство по селекция на касационните жалби.
Липсата на формулирани от касатора правни въпроси само по себе си е основание за недопускане на касационното обжалване на решението.
Независимо от това основанията на които касаторът се е позовал по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК не са подкрепени с никакви аргументи и съдебна практика.
В аспект на основанието по т. 1 са цитирани определения на ВКС, които не съставляват задължителна съдебна практика по смисъла на посоченото основание за допустимост на обжалването пред ВКС.
При служебна проверка на посочените с изложението определения се констатира, че посоченото с изложението определение № 178/6.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 1055/2009 г. по реда на чл. 288 ГПК и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Р. № 148/4.10.2010 г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение по т. д. № 1055/2009 г. са по правен въпрос, който не е относим по настоящото дело, а именно: погасено ли е вземането на ответника за топлоенергия по давност-изтекъл ли е давностният срок по чл. 111, б. „в” З. от прекъсването на давността на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД, спряло ли е теченето на давността на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД до прекратяване на 20.08.2007 г. на изп. д. № 519/2002 г.
Второто посочено с изложението определение № 238/2008 г. на ВКС по гр. д. № 1946/2007 г. е посочено без пълни данни и при служебната проверка не бе открито в системата.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, трети състав № 213/14.04.2011 г., постановено по гр. д. № 1088/2010 г. по касационна жалба от А. И. Й. чрез процесуален представител адвокат П. Г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: