О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 679
София, 30 май 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 3244/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Прокуратура на РБ чрез Я. Ш.-прокурор в Апелативна прокуратура-П. против въззивно решение на Апелативен съд-П. № 108/25.02.2013 г., постановено по гр. д. № 1516/2012 г. в частта, с която е потвърдено решението на Окръжен съд-Хасково № 46/12.07.2012 г. по гр. д. № 196/2012 г., с което Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Г. Г. Г. сумата 10 000.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно обвинение в извършване на престъпление на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.02.2009 г. и сумата 503.00 лв. за направените по делото разноски.
Според касатора решението на въззивния съд в осъдителната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано-касационни основания за отмяна по чл. 283 ГПК. Моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се намали размера на присъденото обезщетение.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с формулиран материалноправен въпрос, касаещ дължимостта на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от незаконно обвинение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, по който въпрос счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с установената практика на ВКС с позоваване на ТР № 3/22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2004 г. и на съдебни решения на различни състави на ВКС, постановени в производство по чл. 290 ГПК.
За ответници по жалба Г. Г. Г. и Окръжен съд-Стара Загора не е изразено становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на обжалването.
Доколкото въпросът, повдигнат от касатора съставлява материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК не е налице специалното изискване на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно въззивният съд да е решил поставения въпрос в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд.
При определянето на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ въззивният съд е определил размера съобразно установените по делото фактически обстоятелства на конкретния случай при спазване на чл. 52 ЗЗД.
Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд-П. № 108/25.02.2013 г., постановено по гр. д. № 1516/2012 г. в обжалваната част по касационна жалба от Прокуратура на РБ чрез прокурор Я. Ш.-Апелативна прокуратура-П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: