О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 588
София, 10 май 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1656/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Л. Г. от [населено място] срещу решение № VІ -131/05.11.2012 год. постановено по гр.д. № 1819/20-12 год. на ОС [населено място] , с което е потвърдено решението по гр.д. № 45/2012 год. на Районен съд [населено място] , с което е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма] , [населено място] иск за отмяна на наложено му със Заповед № 1Д-48/29.11.2011 год. на изпълнителния директор на дружеството дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
Ответникът по касация [фирма] , [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото. Счита, че по формулираните от касатора въпроси въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с представените решения на ВКС, постановени при условията на чл. 290 ГПК , доколкото същите касаят различна фактическа обстановка. Моли касационното обжалване на решението да не се допуска.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал следните материалноправни въпроси :
1.Спазена ли е процедурата по чл. 193 КТ при условие, че работникът е дал обяснения за нарушения , описани в една докладна записка, а дисциплинарното наказание му е наложено за нарушения визирани в друга докладна записка .
2. Мотивирана ли се явява заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание , доколкото не е посочен видът на оборудването и отпадъците за да се прецени дали същите са резултат от дейността на звеното, към което касаторът се числи и се намират в помещения , които не се ползват от служителите от съответното звено и при условие , че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се позовава на докладна записка по която служителят не е дал обяснения и
3.Представлява ли неизпълнение на законно разпореждане на работодателя по см. на чл. 187,т.7 КТ вменени с друг акт на работодателя задължения, които не са част от трудовата функция и трудовите задължения на работника и служителя.
По отношение на първия правен въпрос, касаторът счита, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК и евентуално по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.Първото основание не е изпълнено, доколкото цитираното решение №322/05.05.2010 год. по гр.д. № 301/2009 год. на ВКС, ІІІ г.о. , постановено при условията на чл. 290ГПК има за предмет друг правен въпрос. Същевременно второто основание по чл. 280,ал.1,т.3ГПК не е обосновано . Не на последно място следва да се посочи, че в случая двете докладни записки се различават само по входящи номера , докато съдържанието им е идентично.
Вторият поставен въпрос има фактически, а не правен характер като във всеки случай в зависимост от конкретните обстоятелства може да се направи извод, дали заповедта е мотивирана в достатъчна степен за да може работникът или служителят да разбере кои са нарушенията, заради които е санкциониран дисциплинарно.В случая съдът е приел, че описанието на нарушенията е в достатъчна степен поради което изискването на чл. 195 КТ за мотивираност на заповедта за дисциплинарно наказание, е изпълнено.Доколкото става въпрос за фактическа конкретика не може да става въпрос за противоречиво разрешаване на правен въпрос било в сравнение с друга практика на съдилищата било със задължителна практика на ВС и ВКС / основания за допустимост по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК/ .
Третият поставен въпрос не е бил изрично разгледан с въззивното решение. Като е отхвърлил предявеният иск обаче съдът индиректно е приел, че визираните във заповедта за дисциплинарно наказание нарушения съставляват неизпълнение на законни нареждания на работодателя. Този извод е правилен , доколкото нарежданията, инкорпорирани в заповед № 934/10.01.2011 год. на Изп. директор на дружеството по повод на която касаторът е наказан са законни, тъй като касаят изпълнение на изискванията за безопасност на труда . Същевременно спазването на тези изисквания е част от длъжностната характеристика на касатора, видно от самата нея.
Следва да се посочи също така, че решенията на които касаторът се позовава за да обоснове основанията за допустимост по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК не се занимават с така формулирания въпрос,поради което не могат да обосноват противоречивото му разрешаване.
С оглед на това не са изпълнени законовите изисквания, обуславящи допустимост на касационното обжалване .
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ -131/05.11.2012 год., постановено по гр.д. № 1819/20-12 год. на ОС [населено място].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: