О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 477
София, 25 юли 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№3241/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на З. В. Ш. от [населено място] , чрез адв. Ст. С. против определение от 06.03.2013 год. на Варненския окръжен съд , с което е оставена без уважение частната й жалба против определение № 208/ 07.01.2013 год. по гр.д. № 16176/2012 год. на В., ХХХІ състав , с което производството по делото е прекратено.
В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна . Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.1ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С оглед правомощията по чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд приема следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на частната жалбоподателка З.Ш. срещу Н. С. Е.. В исковата молба се твърди , че ответникът като неин пълномощник по гр.д. № 128/1997 год. е депозирал молба от 13.01.1998 год. с противоречиво съдържание като от една стана се иска прекратяване на делото, а от друга оставяне в сила на решение по гр.д. № 2258/1992 год. на Варненски районен съд , което на практика е било невъзможно предвид обстоятелството, че това решение е било отменено от ВАС по реда на надзора и делото е било върнато за ново разглеждане при което е било образувано гр.д. № 128/1997 год. В резултат на тази молба производството по делото е прекратено. Твърди се, че подписите на молбата не са били положени от нея и останалите лица, които са водили делото, както и че същата е манипулирана – точката в молбата е била преправена на запетайка и е добавен израза „ да прекратите производството по същото”. Твърди също така, че представената по гр.д. № 128/1997 год. молба от 26.02.1998 год., с която се иска издаването на заверен препис от определението за прекратяване на делото , препис от решение по гр.д. № 2258/1992 год. , както и от заключението на в.л. по делото също е неистински документ доколкото такава , нито е подавана, нито е подписвана от нея. Твърди , че по гр.д.№ 128/1997 год. е подадена молба от 16.01.2002 год. от името на адв. Е. за връщане на документи по делото след като същият вече не е бил пълномощник по него.
С оглед на това се иска да бъде установено по отношение на ответника , че подадената по гр.д. № 128/1997 год. на Варненския районен съд молба от 13.01.1998 год. за прекратяване на делото , както и молба от 26.02.02.1998 год., подадена от името на З. Ш. по същото дело, са неистински. В условията на евентуалност се иска установяване на престъпление , изразяващо се в представянето на молби с неистински подписи при преправяне на препинателен знак и добавяне на текст и са иззети документи от ответника, без да има правомощието за това и без да се предадат на ищцата . Освен това ищците са били въведени в заблуда с текста на молбата , с която се иска „оставяне в сила” на вече отменен съдебен акт , от страна на ответника от което се е възползвала ПК [населено място] и ищците са били увредени.
Ищцата обяснила правния си интерес с това, че въз основа на положително решение по предявените от нея искове може отново да води иск с предмет, идентичен с този на прекратеното производство или да иска отмяна на решението по гр.д. № 3473/2004 год. на Врачанския районен съд, в което и бил взет предвид резултата по гр.д. № 128/1997 год. на РС [населено място] , 21 състав или да води срещу ответника иск за репариране на вреди.
Съдилищата са приели, че така предявените искове са без правен интерес поради което производството по делото е прекратено.
За да постанови обжалваното определение , въззивният съд приема, че прекратителното определение от 13.01.1998 год. по гр.д. № 128/97 г.на Варненския районен съд е от категорията актове , които подлежат на отмяна.Прието е обаче, че установяването на неистинността на молбата от 13.01.1998 год. не би обусловило допустимост на молбата за отмяната на определението за прекратяване, доколкото въпросът за реституцията на процесния имот от 12,6 дка, в землището на [населено място], който е бил предмет на това дело по повод жалба срещу решение на ПК [населено място] , е бил предмет на последващи решения на ПК Бяла, с които собствеността върху процесния имот е възстановена , като е отказано възстановяване на 2,957 дка от общо 12.6 дка на осн.чл. 10б ЗСПЗЗ / решение №0382Б/24.03.1999 год. на ПК / С решение № 0382Б/24.03.1999 год. на ПК Бяла за невъзстановената част е определено обезщетение в размер на 945 лв. С последващо решение № 148/15.04.2002 год. на ПК Бяла е определено, че се дължи обезщетение за 3 476 дка. Доколкото жалбоподателката е имала възможност за обжалване на тези решения, същата няма правен интерес от установяване неистинност на молбата от 13.01.1998 год. Не е налице такъв правен интерес и по отношение на молбата от 28.02.1998 год. , тъй като този документ не може да бъде използван в един бъдещ процес ,доколкото с него не са извършвани никакви процесуални действия по защита или разпореждане с материални права.
Посочено е също така , че недопустимостта на предявените установителни искове се обуславя и от обстоятелството , че те не са насочени към лицата или органите, които следва да бъдат обвързани от евентуалното решение – съответната ОСЗ, респ. съответната община.
Прието е, че предявеният иск относно установяване на престъпни обстоятелства е също недопустим поради липса на правен интерес предвид недопустимост на производството за отмяна на влязлото в сила прекратително определение предвид неупражнено право да се обжалва последващо решение на ПК – Бяла , с което е отказано възстановяването на част от нивата от 12,6 дка . Посочено е също така , че евентуалното увреждане на ищцата от нейния довереник би могло да бъде защитено чрез осъдителен иск , какъвто не е предявен.
При тези решаващи мотиви на въззивното определение, поставените
от касатора – частен жалбоподател въпроси в изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК, не са били предмет на разглеждане и тяхното разглеждане не е обусловило изхода на делото. Такива са въпросите относно това дали е влязло в сила е решението на ПЗ [населено място] , с което е отказано реституирането на част от процесния имот, допустимо ли е да се изменя стабилен административен акт , какъвто представляват решенията на ПК , с оглед на това нищожни ли са решенията на ПК , с които се изменят предходни решения на ПК . Не е предмет на разглеждане във въззивното определение и въпросът дали адв. Е. носи отговорност за това, че по гр.д. № 128/1997 год. е представил молба с противоречиво съдържание и която не е подписана от лица, които се сочат за нейни автори, както и въпросът дали е влязло в сила прекратителното определение по гр.д. № 128/1997 год. Този въпрос освен всичко друго противоречи на тезата на ищцата, че правният и интерес от предявяването на исковете е да иска отмяна на това определение, което предполага, че същото е влязло в сила . Нямат отношение към въззивното определение и за правния интерес от предявените искове въпросите следва ли да се извърши по експертен път проверка на обстоятелствата, че подписите положени по молбата за прекратяване на гр.д. № 128/1997 год. са автентични и допустимо ли е адвокат да иска връщане на оригиналите по делото при прекратени пълномощия.
Доколкото поставените въпроси не са били предмет на разглеждане във въззивното определение и тяхното разрешаване не е обусловило изхода на спора, същите нямат характер на правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1 ГПК . Доколкото формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, нейното неизпълнение е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. .
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 06.03.2013 год. на Варненския окръжен съд , с което е оставена без уважение частната жалба на З. В. Ш. , чрез адв. Ст. С. против определение № 208/ 07.01.2013 год. по гр.д. № 16176/2012 год. на В., ХХХІ състав , с което производството по делото е прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: