О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 719
София , 02 юни 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №458 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място] село, общ.Б. дол, чрез процесуален представител адв.З., срещу решение от 23.10.2013г., постановено по в.гр.д.№565/2013г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 13.06.2013г. по гр.д.№243/2013г. на Дупнишки районен съд за уважаване на предявените от Б. З. В. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Б. З. В., чрез процесуален представител адв.В., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Адв.В. релевира искане по чл.38, ал.2 ЗА.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Б. З. В. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяната на уволнението ме със заповед №15/14.01.2013г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване в щата; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „технолог” на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ и за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че с въззивното решение е разрешен въпрос: „при направено доказателствено искане от ответник в срока по чл.131 ГПК за представяне на писмени доказателства в първото по делото заседание следва ли да се счита, че за ответника е налице преклузия и съда няма да вземе предвид представените писмени доказателства”. Не е налице соченото от касатора правно основание по чл.280, ал.1, т.3 КТ, тъй като само е посочена разпоредбата на закона, но не е обосновано от касатора поставения въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване, поради което необосновано сочи, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Също така не е обосновал твърдението си, че поставения от него въпрос е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Отделно от това, разпоредбите на чл.131, ал.3 ГПК и чл.133 ГПК не са непълни, неясни или противоречиви, и по приложението им има създадена съдебна практика, която не се нуждае от промяна. Освен това в случая ответникът с отговора на исковата молба не само, че не е представил писмените доказателства, но не ги е и посочил.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На основание чл.38, ал.2 ЗА касаторът дължи заплащане на адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.9, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 232,50лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.10.2013г., постановено по в.гр.д.№565/2013г. на Кюстендилски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] село, общ.Б. дол, да заплати на адв.З. В. сумата 232,50лв. – адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: