5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София, 19 март 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март двехиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 982/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищеца Р. Н. П. ЕГН [ЕГН], чрез процесуален представител адвокат К. С. Комарски от САК, против въззивно решение на СГС, ГО, ІІ-Б въззивен състав от 5.09.2013 г., постановено по гр. д. № 15762/2011 г.
С обжалваното решение е оставено в сила решение на СРС, ГО, 27-ми състав от 18.09.2009 г. /допълнено с решение от 29.04.2010 г./, постановени по гр. д. № 2490/2005 г., с което ответниците К. Ц. М. ЕГН [ЕГН] и Ц. К. М. ЕГН [ЕГН] са осъдени на основание чл. 45 ЗЗД солидарно да заплатят на ищеца Р. Н. П. обезщетение за вреди, причинени при непозволено увреждане на 25.04.2000 г., както следва: 5000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди със законна лихва от 22.04.2005 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния предявен размер от 8000 лв. искът е отхвърлен; сумата 480 лв.-обезщетение за имуществени вреди от счупени очила със законна лихва от 22.04.2005 г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер искът е отхвърлен, както и за стойността на повредени яке 100 лв., дънки 30 лв., часовник, марка „С.” 600 лв., загубена златна верижка 300 лв., разходи за лекарства и за транспорт в размер на 470 лв. На основание чл. 86 ЗЗД на ищеца е присъдена сумата 3397.52 лв. лихва за забава за обезщетението за неимуществени вреди за периода 25.04.2000 г. до 21.04.2005 г. вкл., като за разликата до пълния предявен размер за сумата 2041.14 лв. искът е отхвърлен. Присъдена е и сумата 326.18 лв. лихва за забава за същия период за обезщетението за имуществени вреди, като за разликата до пълния предявен размер или за сумата 1033.48 лв. искът е отхвърлен. Присъдена е на основание чл. 64, ал. 1 ГПК/отм./ вр. § 2, ал. 1 ПЗРГПК и сумата 1379.99 лв. за направените по делото разноски. Отхвърлени са изцяло предявените от Р. Н. П. срещу К. Ц. М. и Ц. К. М. искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за имуществени вреди в размер на сумата 2000 лв.-заплатена неустойка и за пропусната полза в размер на сумата 6000 лв. – неполучен доход по договор за изработка от 1.03.2000 г., исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 1359.66 лв.- лихва за забава по заплатената неустойка и 4079.00 лв. лихва за забава във връзка с неполучения доход от сключен договор за изработка. С допълнително решение от 29.04.2010 г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка и са отхвърлени предявените от Р. Н. П. срещу [фирма] искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за обезщетяване на вреди, за които следва да отговаря възложителя на работа на първия ответник, а именно: 8000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, 4000 лв.-ищуществени вреди и 6000 лв. пропуснати ползи.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът-ищец се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с разбирането, че обжалваното решение противоречи на константната задължителна съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 49 ЗЗД, установена с ППлВС № 7/29.12.1958 г., ППлВС № 7/30.12.1959 г., ППлВС № 9/28.12.1966 г., като неправилно е счел, че не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ответник [фирма], като работодател на ответника Ц. М., който е действал като длъжностно лице-шофьор на съчленен автобус на [фирма] и при изпълнение на функциите си му е причинил телесно увреждане. На второ място твърди, че обжалваното решение противоречи на константната задължителна съдебна практика на ВС и ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД, установена с ППлВС № 7/30.12.1959 г., Р. № 179/8.09.2010 г. по т. д. № 656/2008 г., ТК, ІІ т. о., ВКС. Счита и, че решението противоречи на задължителна съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 51 ЗЗД-Р. № 66/14.06.2011 г., ВКС, ІV г. о.
За ответника по касация [фирма], София е подадено писмено становище от процесуален представител юрисконсулт Д. Г.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане.
За ответниците по касация К. Ц. М., Е. Ц. М., Н. Ц. М., Г. Ц. К. чрез законен представител Ц. Й. Й., като наследници на починалия в хода на въззивното производство ответник Ц. К. М., както и за третото лице-помагач Дирекция „Социално подпомагане” [населено място] не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК.
Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /ред., ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./ по отношение на следните претенции:
– искове за обезщетяване на имуществени вреди общ претендиран размер 2 000 лв., в т. ч. стойност на счупени очила-500 лв. /искът е уважен за сумата 480 лв./; скъсано яке-100 лв.; скъсани дънки-30 лв.; счупен чаковник, марка „С.”-600 лв.; загубена златна верижка-300 лв.; разходи за лекарства и транспорт-470 лв.;
– иск за лихва за забава по исковете за имуществени вреди за времето от датата на деликта-25.04.2000 г. до датата на подаване на исковата молба-22.04.2005 г. в претендиран размер 1359.66 лв.;
– иск за заплатена неустойка по договор за изработка-2000 лв.
– мораторна лихва върху заплатена неустойка по договор за изработка-1359.66 лв.
В тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.
Касационната жалба е процесуално допустима досежно иска за обезщетение за неимуществени вреди в общ претендиран размер 8000 лв., ведно със законна лихва и мораторна лихва и обезщетение за пропуснати ползи по договор за изработка – 6000 лв. със законна лихва и мораторна лихва.
При преценка за допустимост на обжалването Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК приповтаря по съдържание касационната жалба във връзка със заявените оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и в противоречие с ТР № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК и не е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. с т. 1 от цитираното от касатора тълкувателно решение за формулиране на правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело, произнасянето по които от въззивния съд да е обусловило правните изводи на съда. Върховният касационен съд не е задължен да извежда правни въпроси от изложението към касационната жалба, а може само да уточни и конкретизира посочени от касатора правни въпроси. Неизпълнението на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК само по себе си е основание за недопускане на обжалването.
Изложението по своето съдържание е израз на недоволството на ищеца-касатор по отношение на правилността на въззивното решение, с конкретни оплаквания, посочени с касационната жалба и обосноваващи основанията за отмяна на решението по чл. 281, т. 3 ГПК. Оплакванията за неправилност на решението са неотносими и не се поставят на преценка и обсъждане в предварителното производство по селекция на жалбите от Върховния касационен съд по реда на чл. 288 ГПК.
Изложението касае нормите на чл. 49 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 51 ЗЗД, но развитите аргументи изцяло касаят правилността на въззивното решение. При това положение не може да се преценява дали са налице специалните изисквания на т. 1 и на т. 3 от чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснени с т. 2 и с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Р. Н. П. ЕГН [ЕГН] против въззивно решение на СГС, ГО, ІІ-Б въззивен състав от 5.09.2013 г., постановено по гр. д. № 15762/2011 г., с което е оставено в сила решение на СРС, ГО, 27-ми състав от 18.09.2009 г., допълнено с решение от 29.04.2010 г., постановени по гр. д. № 2490/2005 г. по отношение на обективно съединени искове за обезщетение на имуществени вреди от счупени очила-500 лв., скъсано яке-100 лв., скъсани дънки-30 лв., счупен часовник марка „С.”-600 лв., загубена златна верижка-300 лв., разходи за лекарства и транспорт-470 лв., мораторна лихва по претенциите за имуществени вреди 1359.66 лв. за времето от датата на деликта-25.04.2000 г. до датата на подаване на исковата молба-22.04.2005 г., заплатена неустойка по договор за изработка- 2000 лв. с мораторна лихва 1359.66 лв. за посочения период от време и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на посоченото въззивно решение в останалата му част.
Определението в частта за оставяне без разглеждане касационната жалба и прекратяване на производството по делото в посочената част подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщение от страните.
Определението не подлежи на обжалване в частта, с която не се допуска касационно обжалване на въззивното решение в останалата му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: