О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1425
София, 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на десети декември , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 960/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. В. Й., действащ като [фирма], [населено място] чрез адв. К. Х. против решение № 315/19.05.2012 год. , постановено по гр.д. № 341/2012 год. на Русенския окръжен съд , с което след като е отменено решението на Русенския районен съд по гр.д. № 215/2010 год., е постановено ново решение, с което предявеният от [фирма] от [населено място] срещу [фирма] иск с пр. осн. чл. 54 ЗЗД за сумата от 22 612,91 лв. представляваща изплатено обезщетение за претърпени неимуществени вреди на наследниците на починалия при трудова злополука Д. А. Т. , е отхвърлен.
Ответникът по касация [фирма] , [населено място] оспорва касационната жалба по същество , в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси:
1.Работодател осъден и платил обезщетение по чл. 200 КТ има ли право да претендира платеното на увредения от работодателя на деликвента или правото му по чл.54 ЗЗД е ограничено до самия деликвент?
2. Каква е правилната правна квалификация на осъдителен иск на работодател, който е бил осъден и е платил обезщетение по чл. 200 КТ, срещу работодателя на лицето причинило при или по повод на възложената му работа увреждането, като такъв по чл. 49 или чл. 54 ЗЗД или такъв по чл. 59 ЗЗД.
Досежно така формулираните въпроси касаторът счита, че са налице и трите основания по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
При въведената факултативност на касационното обжалване законодателят е обусловил достъпът до касационно обжалване от кумулативното наличие на две предпоставки: да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и да е обусловил изхода на спора както и по отношение на тези въпроси да е изпълнено поне едно от допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК./ виж ТР № 1/ 19.02.2009 год. по тълк. дело № 1/2010 год. на ОСГТК/
В случая характер на материалноправен въпрос в цитирания смисъл има първия формулиран от касатора въпрос.
Вторият въпрос няма такъв характер доколкото не е бил предмет на разглеждане от възивното решение и съответно не е обусловил изхода на спора.Въпросът за правната квалификация на предявения иск за пръв път се повдига пред касационната инстанция. Правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и заявен петитум.С оглед на изложените в исковата молба фактически обстоятелства и петитум първоинстанционният съд е квалифицирал иска като регресен иск по чл. 54 ЗЗД и го е разгледал като такъв. Срещу тази правна квалификация касаторът не е възразил пред въззивната инстанция която я е възприела като правилна, но предявеният на това правно основание иск е отхвърлен като неоснователен. Доколкото този въпрос няма характеристиката на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК не се налага обсъждане дали по отношение на него са изпълнени посочените допълнителни основания / критерии/ за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
Въпросът дали работодател осъден и платил обезщетение по чл. 200 КТ има право да претендира платеното на увредения от работодателя на деликвента или правото му по чл.54 ЗЗД е ограничено до самия деликвент, е бил предмет на разглеждане във въззивното решение като с постановеното решение въззивният съд е му е дал отрицателен отговор. Прието е, че заплатилият обезщетение по чл. 200 КТ не може да търси сумата от възложителя на работата на деликвента, тъй като няма правно основание за това .Правото му на регрес по чл. 54 ЗЗД е ограничено и се изчерпва с правото да търси това, което е платил само от прекия причинител на вредата/ деликвента/. Това разрешение на поставения въпрос е в съответствие с неговото разрешение , дадено с решение № 189/31.05.2011 год. на ВКС по гр.д. № 1177/2010 год. на ІІІ ГО, постановено при условията на чл. 290 ГПК, поради което има задължителен характер.
Даденото разрешение на въпроса във въззивното решение не се явява в противоречие с неговото разрешаване с решение № 230/12.07.2011 год. по гр.д. № 1907/2009 год. на ВКС, ІV ГО, доколкото същото е постановено по друг правен въпрос .
Тъй като отговор на правният въпрос е даден с решение постановено при условията на чл. 290 ГПК, практиката на съдилищата се счита уеднаквена по задължителен характер ,което само по себе си изключва изпълнението на критерия по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК .При наличие на задължителна съдебна практика не е налице и хипотезата на чл. 290,ал.1,т.3 ГПК.
По изложените съображения касационно обжалване на обжалваното въззивно решение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 315/19.05.2012 год. , постановено по гр.д. № 341/2012 год. на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: