О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1127
София, 20.10.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 767/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Ю. И. Ю. ЕГН [ЕГН] от [населено място] могили чрез процесуален представител адвокат Л. В. против въззивно решение на Русенски окръжен съд № 130/11.03.2011 г., постановено по гр. д. № 105/2011 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Русенски районен съд № 1958/19.11.2010 г., постановено по гр. д. № 2200/2010 г., с което е отхвърлен предявения от Ю. И. Ю. против Надежда Н. Т. ЕГН [ЕГН] от [населено място] иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на мерките относно упражняването на родителските права по местоживеенето, личните отношения и издръжката спрямо малолетните деца И. Ю. И. ЕГН [ЕГН] и Ф. Ю. И. ЕГН [ЕГН], постановени с решение на Русенски районен съд № 53/16.04.2008 г. по гр. д. № 442/2008 г.; отказано е издаването на заповед за защита в полза на Ю. И. Ю. срещу Надежда Н. Т. за временно определяне местоживеенето на децата И. Ю. И. и Ф. Ю. И. при него и да се задължи Надежда Н. Т. да посещава специализирани програми.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК с формулирани въпроси, за които се поддържа, че са включени в предмета на спора, че са от значение за изхода на делото и че касаят критериите и доказателствата относно преценката за наличие на обстоятелства, обуславящи изменение на мерките за упражняване на родителските права с оглед защита интересите на децата. Посочени са съдебни решения с цитирани от тях абзаци.
За ответника по касация Надежда Н. Т. е подаден писмен отговор от процесуален представител адвокат И. Я.. Жалбата е оспорена като неоснователна. Моли да се остави в сила решението на Русенския окръжен съд и да се присъдят направените от доверителката й разноски по делото за тази инстанция.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е потвърдил решението на районния съд, с което е отхвърлен предявения на 17.03.2010 г. от бащата Ю. И. Ю. против майката Надежда Н. Т. иск с правно основание чл. 59, ал. 6 СК за изменение на мерките за упражняване на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката спрямо малолетните деца И. Ю. И. и Ф. Ю. И., постановени с влязлото в сила решение на Р. № 53/16.04.2008 г.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че не е настъпило изменение на обстоятелствата, при които е постановено решение на Р. № 53/16.04.2008 г., тъй като не са доказани твърденията в исковата молба за неполагане на грижи за децата от страна на майката и за поведение на майката, поставящо децата в състояние на риск по смисъла на ЗЗакрД. Прието е за установено по делото от социалните доклади грижовно отношение на майката към децата, подходящи условия, при които децата са битували, няма данни майката да е напускала жилището на родителите си, в което е живяла заедно с децата, злоупотреба от нейна страна с алкохол. Не са кредитирани показанията на свидетелите на ищеца /майка и сестра/ за употребявани от майката наркотични вещества. Момчето е посещавало специализирано учебно заведение, в което е било обучавано и са полагани грижи, съответстващи на здравословното му състояние. След издаване на заповед за незабавна защита децата са заживели при бащата, който не им е осигурил подходящи битови условия /от социалния доклад-жилището не е съобразено с нуждите на децата, децата са оставяни без надзор през деня, местното общообразователно училище е неподходящо за по-голямото дете с оглед на здравословното му състояние според психологично-психиатричната експертиза. Становището на И. при кого иска да живее и констатирания от експертизата синдром на родителско отчуждаване е прието, че се дължат на поведението на бащата, който манипулира децата и с действията си цели пълно елиминиране на родителския авторитет на майката и окончателното прекъсване на връзката между майката и децата ги уврежда емоционално. Това поведение е преценено като вредно за интересите на децата и сочи бащата като неподходящ родител, при когото те не следва да живеят и от когото не следва да се възпитават.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Въпросите, поставени в изложението по допустимостта на обжалването пред ВКС не съставляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК в аспект на специалните основания за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, което само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Поставените въпроси са относими към оплакванията за неправилност на решението, изложени с касационната жалба, поради нарушение на материалния закон и необоснованост на решението-основания за отмяна на въззивното решение като неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
Посочените с изложението съдебни решения не следва да се поставят на преценка при неизпълнение на общото изискване за формулиране на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от това съдебните решения не са представени към изложението, а с цитирането на абзаци от съдебни решение не са изпълнени изискванията на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 130/11.03.2011 г. постановено по гр. д. № 105/2011 г. по касационна жалба от Ю. И. Ю..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: