О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
София, 19 март 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №7266 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Основно училище „Л. К.”, [населено място], приподписана от адв.И., срещу решение от 22.04.2013г., постановено по в.гр.д.№198/2013г. на Пазарджишки окръжен съд, в частта за потвърждаване на решение от 19.12.2012г. по гр.д.№2134/2012г. на Пазарджишки районен съд за уважаване на предявения от Надежда А. С. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и в частта, в която след обезсилване на първоинстационното решение по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, делото е върнато за ново разглеждане на иска.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Надежда А. С., чрез процесуален представител адв.А., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение в частта за признаване за незаконно и отмяната на уволнението на Надежда А. С. със заповед №3642-417/13.03.2012г. на директора на Основно училище „Л. К.” на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ с мотиви „липса на необходимото образование и професионален опит”; обезсилено е първоинстанционното решение по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ и делото е върнато за ново разглеждане на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че в обжалваното решение е разрешен въпросът: „ може ли съдът, вкл. и втората инстанция, да извлича и формулира основание на иска извън заявеното в исковата молба и поддържано от страната до края такова, респ. да определя сам какво иска от него ищецът”, в противоречие с Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Доводите са неоснователни – с тълкувателното решение, посочено от касатора, не е разрешен поставения от касатора правен въпрос, нито с посоченото от него определение №150 от 23.02.3009г. по гр.д.№3213/2008г. на ВКС /които се отнасят до достъпа до касационно обжалване/, а отделно от това следва да се посочи, че определението, което е постановено по реда на чл.288 ГПК, не съставлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито съставлява доказателство за наличие на противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1 т.2 ГПК. Отделно от това, настоящият съдебен състав не намира вероятност въззивното решение да е недопустимо.
Касаторът поставя въпроси: „може ли ищецът да определя липсата на обективна необходимост от въвеждане на промени и не е ли това изцяло правомощие на работодателя, което не подлежи на съдебен контрол” и „когато възстановяването на работа по предишно уволнение е извършено след междувременно променено и влязло в сила щатно разписание, работодателят следва ли да иска обявяване на недействителност на трудовия договор или може да пристъпи към уволнение поради липса на образование и качества”. Касаторът счита, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставените въпроси, нуждаеща се за осъвременяване. Посочил е съдебни решения, в които обаче не са разрешени поставените от касатора въпроси. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението по поставените въпроси. Отделно следва да се посочи, че по приложението на разпоредбата на чл.328, ал.1, н.6 КТ има формирана съдебна практика, която не се нуждае от промяна.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 440лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.04.2013г., постановено по в.гр.д.№198/2013г. на Пазарджишки окръжен съд.
ОСЪЖДА Основно училище „Л. К.” да заплати на Надежда А. С. сумата 440лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: