О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
София, 08.05.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 1122/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 282 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. А. Т. от [населено място] срещу определение №447/14.12.2012 год. по гр.д. №8811/2012 год. на ВКС, ІІ г.о, с което е оставена без разглеждане подадената от него касационна жалба срещу решение №584/16.12.2011 год., по гр.д. №742/2011 год. на Окръжен съд [населено място] и производството по к.гр.д. №811/2012 год. на ВКС, ІІ г.о., е прекратено.
С частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Навеждат се доводи, че представеното удостоверение за данъчната оценка на имот, на което съдът се е позовал за да прецени цената на иска, е за имота на ищеца , а предмет на спора е част от имота на ответника, че цената на иска не е била оспорвана пред първата инстанция доколкото действащата към момента редакция на чл. 280,ал.2 ГПК е била друга и това оспорване би било безпредметно. Позовава се на пар.25 от ПЗР на ЗИДГПК според която висящите производства до изменението на чл. 280,ал.2 ГПК се довършват по досегашния ред, което обуславя допустимост на подадената от него касационна жалба.
Ответниците по частната жалба Т. П. А. и П. Г. С. и двамата от [населено място], не вземат становище по частната жалба.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт ,поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна. Изводите за недопустимост на касационната жалба поради необжалваемост на въззивното решение предвид цената на предявения иск са правилни. Съдът правилно е приел, че цената на иска се определя при предявяване на иска / чл.70 ГПК/ като доколкото в случая искът е с пр. осн. чл. 53 ЗКИР и касае вещни права, се определя на база данъчната оценка на имота към този момент / чл. 69,ал.1,т.2 ГПК/. В случая този размер възлиза на сумата 2073,40 лв. Твърденията на частния жалбоподател, че това е данъчната оценка на друг имот, а не на процесния са неправилни предвид характера на иска , който се води за грешка в кадастралната основа. Тоест твърди се, че част от имота на ищците е погрешно кадастрално заснет като имот, собственост на ответника. Правилото на пар. 25 ГПК е приложено правилно , доколкото този текст на закона се тълкува в смисъл, че производството следва да е висящо пред съответната инстанция. Доколкото в случая касационната жалба е подадена на 27.07.2012 год., очевидно производството пред касационната инстанция не е било висящо към момента на влизане в сила на изменението на чл. 280,ал.1 ГПК / Д.в. бр.100/2010 год. в сила от 21.12.2010 год./ и допустимостта на касационната жалба следва да се преценява с оглед на това изменение според което, когато цената на иска по граждански дела е под 5 000 лв., въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №447/14.12.2012 год. по гр.д. №8811/2012 год. на ВКС, ІІ г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: