О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
София, 01.03 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1545/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Е. В. М. чрез процесуален представител адвокат Г. Й. против въззивно решение на Софийски градски съд, Административно отделение, Трети „В” състав от 30.06.2011 г., постановено по гр. д. № 1553/2011 г., с което е потвърдено решение на СРС, ІІ-ра ГК, 76-ти с-в от 15.12.2010 г. по гр. д. № 21399/2010 г., с което са отхвърлени предявените от Е. В. М. ЕГН [ЕГН] против Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело”, [населено място] обектгивно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ – за признаване за незаконно уволнението й, извършено със заповед № ЧР-09-234/22.04.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Социални дейности на Министерство на отбраната” /сега Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело”, и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист” в сектор „Мероприятия”, отдел „Представителни мероприятия”-Териториална дирекция-София, към Главна дирекция „Управление на социалните дейности” на ИА „Социални дейности на МО”, както и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 3 426 лв. за периода от 25.05.2010 г. до 25..11.2010 г.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване се поддържа, че материалноправният въпрос, предмет на делото, касаещ приложното поле на чл. 344, ал. 2 КТ и чл. 358, ал. 2 КТ е решен в нарушение на практиката на ВКС, като са посочени съдебни решения на ВС и ВКС, копия от които не са представени.
За ответника по касация Изпълнителна агенция „военни клубове и военно-почивно дело”, [населено място] е подаден писмен отговор от изпълнителен директор П. М..
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Със заповед № ЧР-09-273/23.04.2010 г. е прекратено трудовото правоотношение с Е. В. М. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, считано от 25.05.2010 г., връчена на служителката на 26.04.2010 г. заедно с предизвестие за прекратяване на трудовия договор № 5275/23.04.2010 г. Със заповед № 397/5.05.2010 г. на изпълнителния директор на основание чл. 344, ал. 2 КТ, връчена на М. на 5.05.2010 г. при отказ на служителката, удостоверен с подписите на двама свидетели, по почин на работодателя заповедта за уволнение е била отменена. На 10.05.2010 г. е постъпила исковата молба в съда с предявени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, с която е оспорено основанието за уволнение и неизпълнение на изискването за подбор по чл. 329 КТ. Съдът е приел за недоказано възражението на ищцата, че не й връчена заповед за отмяна на заповедта за уволнение преди да е подала исковата молба в съда. От правна страна съдът е приел, че не е налице основание за търсене на защита срещу отменено от ръководителя уволнение по реда на трудовите спорове и е отхвърлил исковете като неоснователни без да разглежда спора по същество.
Следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение при условията на служебно констатирата вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо.
Към датата на подаване на исковата молба /10.05.2010 г./, с която са предявени обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение между страните със заповед № ЧЛ-09-273/23.04.2010 г. на изпълнителния директор на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело”, [населено място] трудовото правоотношение между страните не е било прекратено. В самата заповед е посочено изрично, че прекратяването на трудовия договор е считано от 25.05.2010 г. При това положение, към датата на подаване на исковата молба в съда трудовият договор не е бил прекратен и не е бил налице предмет на съдебна защита срещу незаконно уволнение с исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Или ищцата не е имала правен интерес да атакува уволнение, което не е било настъпило като юридически факт в обективната действителност, в който смисъл по идентичен случай се е произнесъл Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение с определение № 131/11.03.2011 г. по ч. гр. д. № 116/2011 г., копие от което е приложено към писмената защита на процесуалния представител на ответника по касация пред въззивната инстанция.
При липса на правен интерес от предявените искове без значение за изхода на делото е обстоятелството, че на 5.05.2010 г. по своя инициатива на основание чл. 344, ал. 2 КТ работодателят е отменил уволнението със заповед № 397/5.05.2010 г., връчена при отказ на служителката на същата дата.
При липса на правен интерес от исковете въпросите, посочени с изложението, касаещи приложното поле на чл. 344, ал. 2 КТ, чл. 358, ал. 2 КТ и чл. 124 ГПК са неотносими към изхода на делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд, Административно отделение, Трети „В” състав от 30.06.2011 г., постановено по гр. д. № 1553/2011 г. по касационна жалба от Е. В. М. чрез процесуален представител адвокат Г. Й..
Делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение при Върховния касационен съд, за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: