О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София , 07.01.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №5930 по описа за 2013 год.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Производството е образувано по касационна жалба на И. Г. М. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв.В. К.-Б., срещу определение от 16.07.2013г. по в.ч.гр.д.№2143/2013г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 31.05.2013г. по гр.д.№8689/2013г. на Пловдивски районен съд, с което е върната исковата молба на И. М. и е прекратено производството по делото.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
С въззивното определение е потвърдено първоинстанционното определение, с което е върната исковата молба на И. М. срещу [община] и С. Н. Ш. за признаване за установено по отношение на ищцата, че трудовото правоотношение между [община] и С. Н. Ш., след проведен конкурс за длъжността – директор на Регионален исторически музей – [населено място], не е възникнало поради допуснати от конкурсната комисия и от кмета на общината съществени нарушения, които обосновават незаконосъобразност на конкурса и е прекратено производството по делото.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, за да обоснове основание наличието на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, жалбоподателят сочи, че по правните въпроси: „Допустим ли е установителен иск спрямо органа, провеждащ конкурсната процедура и лицето, обявено за спечелило конкурс за заемане на длъжност, проведен по КТ, когато се твърди незаконосъобразност на конкурсната процедура от другите участници в нея”, „Какъв е правният способ за защита правата и интересите на лицата, некласирани на първо място в конкурс по КТ, който не подлежи на отмяна, в случаите на съществени нарушения на закона при провеждане на конкурса” и „Обусловен ли е правният интерес от предявяване на установителен иск от вида на правния спор – трудов, гражданскоправен, търговски”, няма съдебна практика. По поставените въпроси има фармирана съдебна практика, поради което не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване. Отговор на поставените въпроси е даден в определение № 404 от 31.05.12. по ч.гр.дело № 343/12г. на ВКС, ІVг.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Прието е, че съгласно изричните разпоредби на чл.96 КТ, трудовото правоотношение възниква въз основа на конкурса, едва от деня на получаването на съобщението за резултата от конкурса от участника, класиран на първо място от комисията по конкурса /чл. 96, ал. 1, във вр. с чл. 95 КТ/; респ. – от деня на писменото уведомяване на следващия в класирането участник в конкурса, когато класираният на по-предно място участник не постъпи на работа в законоустановените за това срокове /чл. 96, ал. 4, във вр. с ал. 2 от КТ/. Само в тези случаи и тези класирани участници в конкурса, получили съответното уведомление, и вече придобили качеството на работник или служител, са легитимирани да водят установителни и/или осъдителни искове срещу работодателя по реда за разглеждане на трудови спорове по смисъла на чл. 357 КТ – при спор между тях относно възникването, съществуването, изпълнението и/или прекратяването на трудовото правоотношение /по този въпрос е налице трайно установена практика на съдилищата/. Във всички останали случаи, всички останали участници в конкурса /извън посочените такива по чл. 96, ал. 1 и ал. 4 от КТ/, съгласно действащата нормативна уредба принципно не придобиват и не биха могли да придобият качеството на работник или служител /субект на обективното трудово право и страна по трудово правоотношение/, за да са процесуално легитимирани съгласно чл. 357 КТ да водят трудов спор срещу работодателя, който е обявил конкурса. Обжалваното въззивно определение не е постановено в противоречие с посочената задължителна практика на ВКС.
По изложените съображения касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 16.07.2013г. по в.ч.гр.д.№2143/2013г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 31.05.2013г. по гр.д.№8689/2013г. на Пловдивски районен съд, с което е върната исковата молба на И. М. и е прекратено производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: