О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
София, 27.02.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1401/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответника В. К. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място] чрез процесуален представител адвокат И. И.-Б. против въззивно решение на Окръжен съд-Бургас № 94/28.06.2012 г. по гр. д. № 1058/2012 г. в частта, с която В. К. Г. е осъден да заплати на ищеца Т. А. Щ. ЕГН [ЕГН] сумата 8 885.00 лв., получена без основание в периода 18.10.2010 г.-17.02.2011 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба-23.03.2011 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на сумата 1 916.00 лв.
С жалбата се твърди, че въззивното решение е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, нарушени съществени процесуални правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Моли се да се отмени решението, с което се уважават частично предявените искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД с присъждане разноски.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК с формулиран материалноправен въпрос относно фактическия състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД в трите му хипотези-получено без основание, с оглед на неосъществено или на отпаднало основание и процесуалноправен въпрос: който е правно легитимиран да предяви иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, когато в хода на съдебното производство се установи, че ищецът физическо лице е действал от името и в качеството си на управител [фирма] и кому е тежестта да докаже основанието за получената сума. Във връзка с основанието по чл. т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът твърди, че въззивното противоречи на ППлВС № 1/28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. и Р. № 11/17.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6090/2007 г., ГК, І г. о. Относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касаторът е посочил Р. № 11/17.04.2009 г.; Р. № 381/27.05.2011 г. на ВКС, ІV г. о.; Р. № 25/22.02.2010 г. на ВКС, І г.о., копия от които са приложени. Относно т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът счита, че основанието е налице предвид характера на института на неоснователното обогатяване.
Ответникът по касация Т. А. Щ. не е взел становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на обжалването.
За да уважи иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД въззивният съд е приел за установено, че ответникът е получил от ищеца сумата 8885 лв., преведена му по банков път с 31 вносни бележки без ответникът да е изпълнил доказателствената тежест в процеса да установи основание за получаването на сумата.
Преди всичко изложението не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за формулиране на правни въпроси, по които въззивният съд да се е произнесъл и които да са от значение за изхода на делото /т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК/, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на обжалването пред Върховния касационен съд.
Независимо от това не са налице и специалните изисквания на т. 1, 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е решил спора съобразно задължителната практика на ВКС, вкл. и по приложените съдебни решения, на които касаторът се е позовал. По приложението на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД съдебната практика е постоянна, което е видно от приложените към изложението съдебни решения. Основанието за допустимост по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, така както е разяснено с т. 4 от цитираното тълкувателно решение, не е налице в конкретния случай. А и изложението не съдържа аргументи в подкрепа на това основание.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд-Бургас № 94/28.06.2012 г., постановено по гр. д. № 1058/2012 г. по касационна жалба на ответника В. К. Г. чрез процесуален представител адвокат И. И.-Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: