О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1141
София, 15.11.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №4296 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Агенция”Митници”, чрез процесуален представител Д. З. – служител с юридическо образование, срещу решение от 22.03.2013г., постановено по в.гр.д.№157/2013г. на Хасковски окръжен съд, с която е потвърдено решение от 14.12.2012г. по гр.д.№676/2012г. на Районен съд – Свиленград в частта за уважаване на предявените от Г. Ф. М. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и след частична отмяна на първоинстанционното решение искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ е уважен и в останалата част до пълния предявен размер от 2829лв.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Г. Ф. М., чрез процесуален представител адв.О., оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Г. Ф. М. срещу Агенция”Митници” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 – 3 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед №3406 от 21.05.2012г. на директора на Агенция”Митници” на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши митнически специалист” и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 2101,50лв. и след частична отмяна на първоинстанционното решение искът за обезщетение е уважен и в останалата част до пълния предявен размер от 2829лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят е поставил въпрос: „допълнителното споразумение за промяна на трудовото правоотношение, с правно основание чл.119, чл.345, ал.1 и чл.66, ал.1 и ал.2 КТ, представлява ли такова, с което се променя мястото на работа на служителя; необходимо ли е изричното писмено съгласие на служителя, за да породи действие допълнителното споразумение”. Поставеният от касатора въпрос не е от значение за изхода на делото, както изрично е посочено във въззивното решение /че подписването или не на посочения документ безспорно зависи изцяло от волята на страните по трудовото правоотношение, докато елементите от състава на основанието за прекратяване на трудовия договор се свеждат до наличието на предпоставки, независещи от волята на страните, а именно да има създадена нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно, като причините, които са породили тази невъзможност трябва да бъдат непреодолими за и от страните/. Въззивният съд е приел, че по отношение на ищеца не е била налице обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, доколкото с факта на неподписване на предложеното му от работодателя допълнително споразумение №2987 от 07.05.2012г. спрямо страните по трудовото правоотношение не са възникнали причини, които да препятстват изпълнението на трудовите функции, каквито са изпълнявани при същите условия от момента на възстановяването на ищеца на работа по силата на влязло в сила съдебно решение. Отделно от това, не е налице и соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът счита, че поставеният правен въпрос е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбите на чл.119, чл.345, ал.1 и чл.66, ал.1 и ал.2 КТ не са неясни, неточни или непълни, и по приложението им има създадена съдебна практика, която не се нуждае от промяна.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Поради изложеното настоящият състав намира, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 600лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.03.2013г., постановено по в.гр.д.№157/2013г. на Хасковски окръжен съд.
ОСЪЖДА Агенция”Митници” да заплати на Г. Ф. М. сумата 600лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: