2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№407
София, 05.04.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на седми февруари , две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 1376/2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Р. М. от[населено място] чрез адв. А. С. срещу решение №141/08.06.2010 год. по в. гр.д. №131/2010 год. на К. окръжен съд , с което е потвърдено решение № 207/18.01.2010 год. на РС[населено място] , с което е признато за установено по отношение на С. Р. М. , че вземането на Д. Ф. А. от[населено място] по Заповед № 99/31.07.2009 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр.д. № 2048/2009 год. на Районен съд[населено място] в размер на 5000 лв. , ведно със законната лихва, считано от 30.04.2009 год., както и 390 лв. разноски по делото, съществуват.
Касаторът прави оплаквания за неправилност на въззивното решение поради грубо противоречие с материалния и процесуалния закон и доказателствата по делото.Моли решението да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като му се присъдят направените по делото разноски.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК. Представени са и копия от съдебни актове.
Ответникът по касация Д. Ф. А. от[населено място] не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК.
В случая тези изисквания не са изпълнени. В представеното към касационната жалба изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото и който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
В изложението се съдържат отделни оплаквания , сочещи на неправилност на обжалваното решение, които мотат да бъдат предмет на разглеждане в производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство.
Формулирането на правен въпрос е общата и основна предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Доколкото в случая такъв въпрос не е формулиран, не могат да бъдат обсъждани и посочените допълнителни основания за допустимост касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК и представените във връзка с тяхната обосновка съдебни актове. .Последното следва от обстоятелството, че тези основания се преценяват във връзка с формулирания правен въпрос.
По изложените съображения, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №141/08.06.2010 год. по в. гр.д. №131/2010 год. на К. окръжен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: