О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 500
София, 30 юни 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№2424/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна частна жалба на Ю. Я. Я. от гр. Д. Митрополия против определение №314/06.03.2014 год. по ч. гр.д. №144/2014 год. на Пловдивския окръжен съд , с което е потвърдено определение от 23.01.2014 год. , постановено по гр.д. № 49/2014 год. на ПРС, ІХ състав, с което исковата молба е върната и производството по делото е прекратено.
С касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение . Представя се Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване .
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното :
Частната жалба е подадена в законния срок , от надлежна страна и срещу определение, което подлежи на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Независимо от това съгласно чл. 274,ал.3 ГПК , за да се разгледа касационната частна жалба „по същество” следва да се изпълнени комулативно допълнителните условия на чл. 280 ГПК, а именно: Страната да е формулирала материалноправен или процесуално правен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното определение и неговото разглеждане да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано едно или няколко от допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В представеното с касационната частна жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване, касаторът е формулирал следните въпроси :
1.Налице ли е хипотезата на чл. 129 ГПК?;
2. Налице ли е редовност на исковата молба по чл. 127 ГПК?
3. Колко пъти може да продължи уточняването на исковата молба?
Посочено е, че досежно тези въпроси са изпълнени и трите допълнителни критерия по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
Първият и вторият от поставените въпроси нямат характеристиката на правни въпроси в посочения вече смисъл. За да се даде отговор на същите на практика означава да се изрази становище дали постановеното определение е правилно, което е преценка „по същество”, а не по допустимост на касационното обжалване. По отношение на третия въпрос не е изпълнен нито един от визираните допълнителни основания /критерии/ за допустимост на касационното обжалване. Представените определения на различни състави на ВКС ,постановени по чл. 274,ал.3 ГПК разглеждат други въпроси, поради което критерия „противоречие със задължителна съдебна практика” / чл. 280,ал.1,т.1 ГПК/ не е налице. Не са представени съдебни актове, които да обосновават критерия по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК . Същевременно поставения въпрос не е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото, доколкото разпоредбата на чл. 129 ГПК ал.3 ГПК е ясна и не се налага от допълнително тълкуване в посока на поставения въпрос. Съгласно тази разпоредба, когато ищецът не отстрани в дадения му срок нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща. Тоест в правомощието на съда е при първото неотстраняване на нередовностите на исковата молба да постанови връщане на същата. Въпрос на негова преценка е дали да даде нова възможност за отстраняване на нередовностите с даване на допълнителни указания и срок за това.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение ,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на определение №314/06.03.2014 год. по ч. гр.д. №144/2014 год. на Пловдивския окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: