О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 715
София, 31.10.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 552/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2,т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Д. Д. от САК в качеството й на особен представител на М. И. М. против определение № 7558/04.05.2012 год. по ч. гр.д. №4368/2012 год. на СГС, ГО, І-ви състав.
С определението е оставена без разглеждане подадената от адв. Д. частна жалба срещу определение от 19.12.2011 год. по гр.д. №46338/2010 год. на СРС, 48 състав , с което е оставено без уважение искането й за освобождаване от разноски.
С частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Обосновават се и основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1, т.1,2 и 3 ГПК, което не се следва доколкото подадената частна жалба има въззивен, а не касационен характер ./Обжалва се определение по чл. 274,ал.2 във вр. ал.1, т.1 ГПК, с което въззивният съд действащ като първа, а не въззивна инстанция прегражда по- нататъшното развитие на делото/.С оглед на това посочените основания за допустимост на касационното обжалване и представените в тази връзка съдебни актове / определения на ВКС/ не следва да се обсъждат.
По същество частният жалбоподател иска отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго такова за освобождаване от заплащане на такси и разноски.
Ответникът по частната жалба П. С. Я. от [населено място] не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съгл. чл. 286,ал.2 ГПК съдебен акт , поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че определението на СРС от 19.12.2001 год. по гр.д. №46338/2010 год. І ГО, 48 състав , с което на практика съдът е отказал да освободи особения представител на ответника по делото от заплащане на разноски за поискана и допусната експертиза, не подлежи на инстанционен контрол, доколкото определението не попада в хипотезите на чл. 274,ал.1 ГПК – не е преграждащо и неговото обжалване не е изрично предвидено от закона . /Това определение няма за предмет искане за освобождаване от държавна такса, каквото се появява за пръв път в частната жалба до ВКС/.Възможността за обжалване на определението не е изведена и по тълкувателен път . В тази връзка се сочи, че ТР № 1/17.07.2001 год. по т.д. №1/2001 год. на ОСГК на ВКС приема, че определението по чл. 63,.б.”а” и”б” „ ГПК / отм./ , с което се отказва освобождаването от държавна такса, подлежи на обжалване , доколкото препятства упражняването правото на иск и в този смисъл има преграждащ характер.Според въззивният съд такъв характер и последица определението, с което се отказва освобождаването от заплащане на разноски и то от ответника по иска, няма.
Съображенията на въззивният съд са правилни и обжалваното определението следва да бъде оставено в сила. Следва да се посочи обаче , че освобождаването на особения представител от заплащане на такси и разноски е императивно установено от закона в разпоредбата на чл. 83,ал.1 т.5 ГПК, като буквалното тълкуване на тази разпоредба като касаеща само особените представители на страните с неизвестен адрес / чл. 48 ГПК/ е неуместно. Следователно в хипотезата на чл. 83,ал.1,т.5 ГПК особеният представител не следва да заплаща такси и разноски по силата на закона за разлика от хипотезите на чл. 83,ал.2,ГПК, когато освобождаването става по преценка на съда и се предхожда от изрична молба на заинтересованото лице.Последното следва да бъде съобразено от първоинстанционния съд като съгл.чл. 253 ГПК няма пречка същият сам да измени или отмени постановеното от него определение по искането на особения представител за освобождаване от разноски . В този случай същите следва да бъдат направени от бюджета на съответния съд, и ако страната остане задължена за разноските съгл. разп. на чл. 77 ГПК съдът ги събира принудително.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3- то г.о. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 7558/04.05.2012 год. по ч. гр.д. №4368/2012 год., на СГС, І ГО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: