1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 472
София, 18.04.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети април двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 135/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от К. И. А. и Т. Ц. А. чрез адвокат И. Ч. против въззивно решение на САС, ГО, 7 с-в № 716/28.07.2010 г., постановено по гр. д. № 226/2010 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на СГС, ГО, І-4 състав от 9.12.2009 г., постановено по гр. д. № 1361/2009 г., с което на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е обявен за окончателен сключен на 18.11.2008 г. между П. И. С. в качеството на купувач, от една страна и К. И. А. със съгласието на съпруга й Т. Ц. А., в качеството на продавачи, от друга страна, на 18.11.2008 г. предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторите чрез процесуалния си представител поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона-чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК и по съществен процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото-чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Като съществен материалноправен е посочен въпросът за недействителността на предварителния договор за продажба на недвижим имот, притежаван в режим на СИО, сключен само от единия от двамата съпрузи без наличие на предварително съгласие от другия съпруг, по който въпрос счита, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС съгласно Р. № 508/25.11.1998 г. по гр. д. № 350/1998 г., ВКС, 5-чл. с-в; Р. № 46/12.01.1973 г. по гр. д. № 2488/72 г. на ВС, І г. о.; Р. № 1025/28.10.1998 г. по гр. д. № 1939/1997 г., ВКС, ІІ г. о.; Р. по гр. д. № 138/2005 г., ВКС, ІІ г. о. и Р. по гр. д. № 179/2005 г., ВКС, ТО, І о., както и че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата, тъй като в Р. № 46/12.01.73 г. по гр. д. № 2488/72 г., ВС, ІІ г. о. е прието, че такъв договор е нищожен, докато с Р. по гр. д. № 138/2005 г., ВКС, ІІ г. о. е прието, че договорът не е нищожен, а се касае за относителна, висяща недействителност на предварителния договор. Мотиви са изложени и в подкрепа на твърденията, че въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси за разпределение на доказателствената тежест; за задължаване на страна да представи допълнителни доказателства в подкрепа на твърденията си, за които съдът с нарочно определение е приел, че не се подкрепят в достатъчна степен от доказателствата, представени с исковата молба; може ли при положение, че исканите доказателства не са представени с решението съдът да приеме обратното или трябва да приеме съответния факт за недоказан, както и относно допустимостта на преждевременно предявен иск и приложимостта на чл. 235, ал. 3 ГПК, които въпроси счита, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото-чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
За ответника по касация П. И. С. жалбата не е оспорена, но по непотвърдено твърдение на процесуалния му представител адвокат Б. Б. касаторът Т. Ц. А. е починал през м. януари 2011 г. или след подаване на жалбата /вх. № 9510/26.10.2010 г./.
Ксационната жалба е подадена от заинтересовани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
За да потвърди първоинстанционното съдебно решение, въззивният съд е приел, че са налице изискванията на чл. 19, ал. 3 ЗЗД за уважаване на иска, а именно: налице е валидно сключен предварителен договор, ищецът е изправна страна по сключения договор договора и в качеството на купувач е заплатил на продавача продажната цена на имота; падежът на задължението за сключване на окончателния договор е настъпил и продавачите са се легитимирали като собственици на имота, предмет на предварителния договор.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По посочените с изложението правни въпроси въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по съдебните решения, на които касаторите са се позовали.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предвид разясненията с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, съгласно които правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед настъпили изменение на законодателството или обществените условия, във връзка с които изисквания изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа обосновани аргументи.
Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на САС, ГО, 7-ми с-в № 716/28.07.2010 г. по гр. д. № 226/2010 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: