О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
София, 24.02.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари двехиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 7850/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Потребителна кооперация „Единство”, [населено място], област С., ЕИК[ЕИК], чрез процесуален представител адвокат Н. М. П., против въззивно решение на Окръжен съд-Смолян № 347/17.09.2013 г., постановено по гр. д. № 7850/2013 г. по описа на същия съд.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Районен съд-Девин № 169/4.06.2013 г., постановено по гр. д. № 139/2013 г., с което са уважени предявените от М. Л. И. ЕГН [ЕГН] против Потребителна кооперация „Единство”, [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Жалбоподателят счита, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендира решението да се отмени и да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърлят предявените искове, като неоснователни и недоказани, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да му се присъдят направените по делото разноски за трите съдебни инстанции.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Формулирал е следния материалноправен въпрос: Какво трябва да бъде съдържанието на трудов договор, сключен при условията на „изключение” по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ вр. § 1, т. 8 ДР на КТ, който въпрос счита, че се решава противоречиво от съдилищата. Позовал се е на Р. № 120/4.07.2008 г. по гр. д. № 350/2007 г. на Районен съд-Девин, оставено в сила от Окръжен съд-Смолян с Р.№ 605/16.12.2008 г. по гр. д. 684/2008 г., копия от които е приложил.
За ответника по касация М. Л. И. е подаден писмен отговор чрез процесуален представител адвокат К. В. К.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно обжалване и като неоснователна. Приложено е Р. № 104/23.02.2010 г. по гр. д. № 453/2009 г., ВКС, с което в производство по реда на чл. 290 ГПК е отменено приложеното към изложението на касатора въззивно решение на Смолянски окръжен съд № 605/16.12.2008 г. по гр. д. № 648/2008 г., както и оставеното с него в сила решение на Девински районен съд № 120/4.07.2008 г. по гр. д. № 350/2007 г., като е постановено друго решение, с което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ са уважени.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
За да признае за незаконно уволнението на ответницата по касация въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен срочен трудов договор в нарушение на чл. 68, ал. 3 и 4 КТ, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 68, ал. 5 КТ, според която срочният трудов договор се счита сключен за неопределено време и основанието за уволнение по чл. 325, т. 3 КТ не е налице.
Не е налице основание основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Съгласно т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.
С представеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не се е позовал на влязло в сила съдебно решение, с което повдигнатият правен въпрос да е разрешен противоречиво спрямо обжалваното решение на въззивния съд. Посоченото от касатора решение на Окръжен съд-Смолян по гр. д. № 648/2008 г. не само че не е влязло в сила, но е отменено като неправилно от Върховния касационен съд с решение, постановено в производство по реда на чл. 290 ГПК вр. чл. 291,, т. 1 ГПК, а именно Р. №104/23.02.2010 г. по гр. д. № 453/2009 г., на ВКС, Трето гражданско отделение, спорът е пререшен и с постановеното решение иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е уважен. Постановеното от въззивния съд по настоящото дело решение е съобразно с разрешението, дадено от Върховния касационен съд по идентичен правен въпрос, с което противоречивата съдебна практика е уеднаквена.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Смолянски окръжен съд № 347/17.09.2013 г., постановено по гр. д. № 332/2013 г. по касационна жалба на ответника Потребителна кооперация „Единство”, [населено място], област С., [улица], ЕИК[ЕИК], представлявана от председателя М. Г. К..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: