О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1330
София, 12.12.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №491 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. А. Б. от [населено място], срещу решение от 08.06.2010г., постановено по гр.д.№4307/2009г. на Софийски градски съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 14.12.2008г. по гр.д.№3868/2008г. на Софийски районен съд, е уважен предявения от Д. Д. С. иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.102 от ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Д. Д. С. оспорва касационната жалба като неоснователна. Не взема становище подопустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем размер над 1000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение е осъден В. А. Б. да заплати на Д. Д. С. сумите 3000лв. на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.102 от ЗЗД и 2046,31лв. – на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Касаторът поставя въпрос за приложението на чл.102 от ЗЗД. Считат, че поставения въпрос е разрешен противоречиво с обжалваното решение и с приложените решение №223 от 1997г. на петчленен състав на ВКС и решение №625 от 18.10.2006г. по т.д.№228/2006г. на ВКС, Іт.о. С първото от представените решения е прието, че при всички случаи, независимо дали третото лице встъпва в определено задължение /чл.101 от ЗЗД/ или замести длъжник /чл.102 от ЗЗД/ е необходима воля за това от третото лице, за да се приеме, че престираното от него е за погасяване задължението на определен длъжник. С обжалваното решение не е прието нещо различно по този въпрос, поради което не е налице противоречие между него и първото от приложените решения. С второто от приложените решения е прието, че съгласно чл.102, ал.3 от ЗЗД новият длъжник може да противопостави на кредитора само възраженията на стария длъжник, произтичащи от прехвърленото правоотношение. Такъв въпрос не е разрешен в обжалваното решение и не е бил поставен за разрешаване по делото.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по поставения въпрос. Касаторът счита, че поставеният въпрос е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото, без да обоснове наличие наличието на някоя от тези хипотези. Отделно, по приложението на чл.102 от ГПК има съдебна практика, която не се нуждае от промяна. Правилността на изводите на съда не могат да бъдат проверявани в производството по допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.06.2010г., постановено по гр.д.№4307/2009г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: