О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
гр. София, 06.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трeто гражданско отделение в закрито заседание на шести януари двехиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като изслуша докладваното от съдията Надя Зяпкова ч. гр. дело № 7390 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, вр. чл. 83, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Р. М., чрез процесуален представител адвокат П. Д. Т., адрес: [населено място], [улица], против въззивно определение на Софийски апелативен съд № 2179/04.10.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 3514/2013 г.
С обжалваното определение е потвърдено разпореждане от 04.06.2013 г. по гр. д. № 1222/2002 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на М. Р. М. за освобождаване от държавна такса за депозираната от нея въззивна жалба против постановеното по същото дело първоинстанционно решение.
С частната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна.
С инкорпорирано в жалбата изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Твърди, че определението на въззивния съд е постановено в противоречие с практиката на съдилищата, според която необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и неотчитането спецификата на правния спор е съществено нарушение на процесуалните правила и основание за отмяна. Приложена е съдебна практика
Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване, констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК по прилагане разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следва да съдържа ясна и точна формулировка на правен въпрос от значение за решаващия извод на въззивния съд. Недопустимо е правният въпрос да се извежда служебно от Върховния касационен съд, поради нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес.
В случая, касаторът не е посочил правен въпрос от значение за постановения правен резултат, по който да се е произнесъл Софийския апелативен съд и общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК не е изпълнено.
Не са изпълнени и специалните изисквания на основанието за допустимост по т. 2 от посочената разпоредба. Представените от касатора копия от Р. № 408/07.11.2011 г. по гр. д. № 1347/2010 г. на ВКС, I г.о. и Р. № 1488/08.11.1999 г. по гр. д. № 814/1999 г., V г.о. третират въпроси, свързани с необсъждане на доказателствата по делото отделно и в тяхната съвкупност, което води до съществено нарушаване на процесуалните правила в исковия процес, чиято последица е неизясняване на правния спор от фактическа страна.
Производството по освобождаване от заплащане на такси и разноски е с охранителен характер. В изключителна компетентност на съда е преценката налице ли са обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК. Съдебната практика на Върховния касационен съд в тази насока е трайна и непротиворечива. В съответствие с тази практика Софийският апелативен съд е извършил цялостна преценка на конкретните обстоятелства дали жалбоподателката разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса, като е изследвал доходи, имуществено състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост и възраст съгласно представените по делото доказателства.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийски апелативен съд № 2179/04.10.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 3514/2013 г., с което е потвърдено разпореждане от 04.06.2013 г. по гр. д. № 1222/2002 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на М. Р. М. за освобождаване от внасяне на държавна такса за депозираната от нея въззивна жалба против постановеното по същото дело първоинстанционно решение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: