О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
гр. София, 09.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трeто гражданско отделение в закрито заседание на втори април двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като изслуша докладваното от съдията Надя Зяпкова ч. гр. дело № 193 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Л. К. от [населено място] срещу определение от 07.02.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 24/2012 г. по описа на Върховен касационен съд, Трето г. о.
С обжалвания съдебен акт е оставена без разглеждане подадена от жалбоподателя частна жалба против въззивно определение № 12975/ 12.09.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 7156/2011 г. по описа на Софийски градски съд, ГК, ІV Д с-в, с което е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено като недопустимо производството по делото по предявените от Е. Л. К. срещу [фирма] искове с правни основания чл. 424 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и е прекратено производството по ч. гр. д. № 24/2012 г. на ВКС, ІІІ г. о.
С частната жалба се иска отмяна на аткуваното определение. Излагат се доводи, че в случая е приложима хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. първо ГПК, а не предложение второ на същата разпоредба. Счита, че с определението на касационната инстанция неоснователно е преградено развитието на делото и е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
За ответника по частната жалба [фирма], [населено място] не е представен писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по основателността на частната жалба констатира следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Е. Л. К. против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 424 ГПК с цена–7 787,14 лева и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с цена–2 385,95 лева, като е поискано обезпечение на исковете по чл. 389 ГПК. С определение от 13.04.2011 г. по гр. д. № 11054/2011 г. на Софийски районен съд, І ГО, 41 с-в, потвърдено с определение № 12975/12.09.2011 г. по ч. гр. д. № 7156/2011 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV Д с-в е прекратено производството по предявените искове и е оставена без уважение молбата по чл. 389 ГПК.
За да постанови обжалваното определение касационният съдебен състав е приел, частната жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Позовал се е на чл. 274, ал. 4 ГПК /изм., ДВ, бр. 100/2010 г./, приложима в новата й редакция предвид датата на подаване на частната касационна жалба /3.10.2011 г./ и нормата на § 25 и 26 ПЗР на ЗИД на ГПК /обн., ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./, според която не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, както и на чл. 280, ал. 2 ГПК, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. Съставът на ВКС е посочил, че продажбата на топлинна енергия е търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ за ответника по иска–търговско дружество, тъй като е свързана с упражняваното от него занятие, а съгласно чл. 287 ТЗ, след като за едната страна сделката е търговска, разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни. Цената на всеки един от отрицателните установителни искове по чл. 424 ГПК е под 10 000 лв., поради което производството по същите е двуинстанционно-не подлежат на касационно обжалване, както постановените по тях въззивни решения /чл. 280, ал. 2 ГПК/, така и постановените въззивни определения, потвърждаващи прекратителни определения на първоинстанционния съд /чл. 274, ал. 4 ГПК/.Прието е, че е двуинстанционно и обезпечителното производството с оглед разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр. 2 ГПК /ДВ, бр. 100/2010 г./.
Определението в частта относно допускането на обезпечение по реда на чл. 389 ГПК е правилно и следва да се остави в сила.
На касационен контрол по глава ХХХІV ГПК подлежат единствено определенията на въззивните съдилища, с които се отменя първоинстанционния съдебен акт и се допуска обезпечение на иска, както и тези, с които второинстанционният съд за първи път се произнася по допустимостта на обезпечителната мярка. В тази насока е изменението на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК /ДВ, бр. 100 от 2010 г./ ГПК и разрешенията, дадени с ТР № 1 от 21.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2010 г., ОСГТК, което не е изгубило изцяло сила.
Определението, в частта, с която е оставена без разглеждане касационната частна жалба на Е. Л. К. на основание чл. 274, ал. 4 ГПК вр. чл. 280, ал. 2 /изм., ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./ е неправилно, поради което същото в тази част следва да се отмени.
Съгласно чл. 318, ал. 2 ТЗ не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице.
Такъв е настоящият случай.
Вземането на [фирма], [населено място], което жалбоподателят е оспорил с предявените искове с правно основание чл. 424 ГПК произтича от сключен между страните договор за продажба на топлинна енергия. Този юридически факт предпоставя качеството на „потребител” на жалбоподателя Е. Л. К. по смисъла на § 13 от ДР на Закона за защита на потребителите. Нормата на чл. 318, ал. 2 ТЗ е специална и дерогира общите разпоредби на чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 287 ТЗ относно определянето на „търговска сделка”. Качеството „потребител” на жалбоподателя определя образуваното дело като гражданско, а не като търговско.
Съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 1 ГПК при цена на главния иск над 5 000 лв. въззивното решение подлежи на касационно обжалване, поради което в случая хипотезата на чл. 274, ал. 4 ГПК не е налице.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 07.02.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 24/2012 г. по описа на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение в частта, с която подадената от Е. Л. К. касационна частна жалба срещу въззивно определение № 12975/12.09.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 7156/2011 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV Д състав е оставена без разглеждане и е прекратено производството по ч. гр. д. № 24/2010 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение.
ВРЪЩА делото на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение за разглеждане на частната жалба в тази част по същество.
ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното определение в останалата част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: