О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
гр.София, 10.03.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шести март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №265 по описа за 2014 год.
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Прокуратура на Република България чрез прокурор от Софийска градска прокуратура, срещу разпореждане от 14.06.2013г. по в.гр.д.№5209/2013г. на Софийски градски съд, с което е върната на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК въззивна жалба вх.№1046731/13.12.2012г. на Прокуратура на Република България срещу постановеното първоинстанционно решение по иск с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОВ.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С обжалваното разпореждане е върната на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК въззивна жалба вх.№1046731/13.12.2012г. на Прокуратура на Република България срещу постановеното първоинстанционно решение по делото за уважаване на предявения от С. Д. М. срещу Прокуратура на Република България сумата 2800лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди по предявения иск с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОВ. Указанията на съда с разпореждане от 16.04.2013г. за представяне на доказателства за внесена държавна такса за въззивното обжалване в размер на 5лв. в едноседмичен срок от съобщението, са редовно съобщени на жалбоподателя на 24.04.2013г., но не са изпълнени.
Разпореждането е правилно.
Към въззивната жалба на Прокуратура на Република България, подадена срещу първоинстанционното решение по предявен срещу нея иск с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОВ, жалбоподателят е следвало /съгласно чл.261, т.4 ГПК, вр. чл.84 ГПК/, а не е приложил: документ за внесена държавна такса за въззивното обжалване. Съгласно чл.84, т.1 и т.2 ГПК държавата и държавните учреждения, и общините се освобождават от заплащане на държавна такса, но не и от съдебни разноски. В чл.84 ГПК от значение за освобождаване от заплащане на държавни такси се явява характерът на правото, чиято защита се търси. За държавата, държавните учреждения – чл.84, ал.1 /първоначалната редакция на текста в ДВ, бр. 59 от 2007 г. и действаща редакция с оглед Решение № 3 от 8.07.2008 г. по к. д. № 3/2008 г. на Конституционния съд/ и общините – чл.84, т.3 ГПК, освобождаването се отнася до исковете за публични държавни, съответно общински вземания и за права върху вещи, публична държавна, съответно общинска собственост, по аргумент на противното от изключението, за което се предвижда такова освобождаване и конституционното деление на държавната и общинската собственост на публична и частна – чл.17, ал.2 от Конституцията на Република България. В случая съдебно предявеното право няма характер на публично държавно вземане, поради което жалбоподателят дължи заплащане на държавна такса. Съгласно тълкувателно решение №3 от 22.04.2004г. по тълк.д.№3/2004г. на ОСГК на ВКС, т.15, в производствата по делата по ЗОДОВ не е задължително участието на прокурор, ако Прокуратурата на Република България е конституирана като единствен ответник, по съображения, че качеството на контролираща страна не се съвместява с качеството на страна, заинтересована от изхода на спора. При служебната проверка за редовността на въззивната жалба въззивният съд е констатирал посочената нередовност на жалбата, поради което правилно е предприел действията по отстраняване на нередовността по реда на 262 ГПК, като е дал указания на жалбоподателя указания и срок за представяне на документ за внесена държавна такса за въззивното обжалване, и поради неизпълнение на указанията е върнал нередовната въззивна жалба.
Предвид изложеното обжалваното разпореждане следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 14.06.2013г. по в.гр.д.№5209/2013г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: