О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1207
София, 29.10.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 683/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Ф. С. чрез адв. Л. И. – служебен представител, срещу решение № 286 от 27.02.2012 год. по гр.д. №3684/2011 год. на Софийския апелативен съд , ГК ,8-ми състав, с което е потвърдено решение от 12.07.2011 год. по гр.д. №750/2010 год. на СГС, І-13 състав, с което е отхвърлен предявеният от Л. Ф. С. срещу Министерство на правосъдието иск по чл. 49 ЗЗД за сумата от 25 500 лв.
Като основание за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи хипотезата на чл. 280,ал.1,т.3 ГПК като твърди, че въззивното решение е нищожно , респ. недопустимо поради фактическа липса на мотиви по основните доводи на ищеца – касатор , респ. доколкото не е разгледан действително предявения иск.Представя решение №234/2001 год. по гр.д. №1225/2000 год. , ВКС, V г.о., решение№688/2003 по гр.д. №593/2002 год.на ВКС, ІV г.о., решение по делото Г. Й. срещу България, ТР №1/19.02.2010 год. по т.д. №1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Ответникът по касация – Министерство на правосъдието, не взема становище относно допустимостта на касационното обжалване по подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Евентуалната недопустимост, респ. нищожност на въззивното решение са изведени като самостоятелни основания за допустимост на касационното обжалване / извън изрично регламентираните по чл. 280, ал.1,т.1,2 и 3 ГПК/ по тълкувателен път с Тълкувателно решение №1/19.02.2010 / т.1/, като за тях съдът следи служебно, дори и без изрично позоваване от страна на касатора.
В случая касаторът сам навежда твърдения и развива доводи за нищожност , респ. недопустимост на въззивното решение.
Обжалваното решение обаче не страда от посочените пороци.
Съдебната практика безпротиворечиво приема, че решението е нищожно когато е постановено от некомпетентен орган, незаконен състав на съда , извън пределите на правораздавателната му власт, не е в писмена форма, не е подписано или е толкова неразбираемо, че смисъла му не може да се изведе дори и чрез тълкуване./ В този смисъл е и решение по гр.д. № 826/2010 год., на ВКС ,ІІ г.о , постановено при условията на чл. 290 ГПК/.
В случая решението е постановено от компетентен орган – въззивен съд , в кръга на неговата компетентност , изготвено е в писмен вид и е подписано от състава, който го е постановил, като волята на съда , относно разрешаването на спора може да бъде установена от изложените мотиви и диспозитив на постановения съдебен акт.
Навежданите от касатора оплаквания във връзка с липсата на мотиви по основните му доводи , съставляват процесуално нарушение, което може да бъде предмет на разглеждане в производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство.
Липсата на мотиви не води и до недопустимост на постановения съдебен акт. Недопустимост е налице, когато съдът се е произнесъл при липса на положителна процесуална предпоставка или наличието на отрицателна процесуална предпоставка. Недопустимост е налице и когато съдът се е произнесъл по непредявен иск , каквото твърдение се навежда от касатора без да сочи какъв е бил действително предявения иск, по който липсва произнасяне.
Искът , с който с е сезиран съда се извежда и квалифицира правно от съда въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и формиран петитум. В случая въз основа на посочените от ищеца факти и искането ответникът – Министерство на правосъдието, да бъде осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., съдът правилно е квалифицирал иска като такъв по чл. 49 ЗЗД и се е произнесъл по него.
С оглед на това не са налице сочените основания за допустимост на касационното обжалване. Представените с касационната жалба съдебни актове не следва да се обсъждат доколкото нямат отношение към основанията за допустимост на касационното обжалване, на които касаторът се позовава.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 286 от 27.02.2012 год. по гр.д. №3684/2011 год. на Софийския апелативен съд , ГК ,8-ми състав
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: