О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 369
София, 09.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети февруари , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1248/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 291 от 10.06.2011 год. по гр. д. 290/ 2011 год. на Пловдивския апелативен съд , с което е потвърдено решение №21/27.01.2011 год. , постановено по гр.д. № 711/2010 год. на Пазарджишкия окръжен съд, с което Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на К. А. Н. сумата от 3 000 лв. , ведно със законната лихва , считано от 04.05.2007 год. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в извършено престъпление, по което ищецът е бил оправдан , като иска до пълния претендиран размер от 40 000 лв., е отхвърлен като неоснователен.
Решението в неговата отхвърлителна част се обжалва от ищеца К. А. Н.. В касационната жалба са правят оплаквания за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Касаторът моли в обжалваната част решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което предявеният иск да бъде уважен в пълен размер.
Решението в частта, в която искът е уважен се обжалва от Прокуратурата на Република България, която счита, че в тази част решението е необосновано. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което присъденото обезщетение да бъде намалено.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от страни, които имат право и интерес от обжалване на решението в съответната част и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Относно допустимостта на касационното обжалване:
По жалбата на К. А. Н..
Касационно обжалване на решението в отхвърлителната му част не следва да се допуска, доколкото не са удовлетворени допълнителните изисквания на закона / чл. 280 ГПК/ във връзка с въведената факултативност на касационното обжалване.
В представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и да е обусловил изхода на спора.
Твърдението , че при определяне на справедливото обезщетение за претърпените вреди от незаконно обвинение, апелативният съд не е включил вредите от незаконното задържане под стража няма характер на такъв въпрос . Същевременно, доколкото е посочено в мотивите на решението като част от фактическата обстановка, не може да се приеме, че при определяне на обезщетението съдът не е съобразил това обстоятелство.
Формулирането на правен въпрос е основното и общо условие за допустимост на касационното обжалване. Неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване на решението по тази касационна жалба , да не бъде допуснато.
По касационната жалба на Прокуратурата на Република България:
Касаторът счита, че касационното обжалване на решението в уважителната част следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК. Според него решението е постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 236,ал.2 ГПК, не е съобразено с изискванията на чл. 52 ЗЗД и практиката на съдилищата , каквато е в приложените решения : № 532/2010 год. на ІІІ г.о по гр.д. № 1650/2009 год. на ВКС, Р №832/2010 год. по гр.д.№ 593/2010 год. на ІV г.о на ВКС , Р № 112/2011 год. по гр.д. № 372/2010 год. на ІV г.о на ВКС, ТР № 3/2004 год. на ОСГК на ВКС, ППВС № 4/68 .
В така направеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване също липсва правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК. Оплакването, че решението е постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 236,ал.2 ГПК и чл. 52 ЗЗД са съответно оплаквания за допуснато процесуални нарушение / липса на мотиви на постановения съдебен акт/ и нарушение на материалния закон в случая на принципа на справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, които следва да се разгледат в производството по чл. 290 ГПК, ако касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство.
Поради липса на правен въпрос не се налага обсъждане на посочените основания за допустимост на касационното обжалване , както и посочените във връзка с тях съдебни актове.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 291 от 10.06.2011 год. по гр. д. 290/ 2011 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: