О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
София, 25 март 2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1343 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. И. Д.-С., чрез процесуалния си представител адв.Л.М., срещу решение от 13.06.2012г., постановено по гр.д.№14448/2011г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 03.01.2011г. по гр.д.№ 41246/2009г. на Софийски районен съд, за отхвърляне на предявения от Л. И. Д.-С. иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗЗД за сумата над 2146,88лв. до 9750лв. за периода 14.04.2005г.-01.05.2006г.
Жалбоподателят-ищец счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Не взема становище по жалбата на другата страна.
Постъпила е касационна жалба от В. И. Д., с процесуалния си представител адв. В. Н., срещу въззивното решение в останалата му част, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е уважен предявения от Л. И. Д.-С. иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗЗД до размер на сумата 2146,88лв. за периода 01.09.2004г.-14.04.2005г.
Жалбоподателят-ответник счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Не взема становище по жалбата на другата страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С обжалваното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение е уважен предявения от Л. И. Д.-С. срещу В. И. Д. иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот – апартамент в [населено място], до размер на сумата 2146,88лв. за периода 01.09.2004г.-14.04.2005г. и е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗЗД за размера над сумата 2146,88лв. до претендирания размер 9750лв. за останалата част от исковия период 14.04.2005г.-01.05.2006г.
Поставения от касатора-ответник правен въпрос: „дължи ли обезщетение онзи съсобственик, който ползва съсобствената вещ, в случай когато не е пречил на другия съсобственик и той да ползва своята част от вещта и последният не го е поканил да му осигури достъп за това”, не е разрешен от въззивния съд с обжалваното решение. С въззивното решение е прието наличието на отправено писмено искане и че то е получено от ползващия несобственик и въпреки това той не допуска другия съсобственик-ищцата да си служи с съсобствения имот през периода 14.04.2005г.-01.05.2006г. Правилността на изводите на съда не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване, а при разглеждане на касационната жалба, ако бъде допуснато. Отделно от това, по поставения правен въпрос има съдебна практика – ТР №7/2012г. по тълк.д.№7/2012г. ОСГК, ВКС – поради което не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставените от касатора-ищец правни въпроси: „съставлява ли личното ползване на съсобствения имот само от един от съсобствениците необходима предпоставка за основателността на претенцията за обезщетение по чл.31, ал.2 ЗЗД или е от значение само обстоятелството, че той пречи на останалите собственици да ползват общата вещ” и „ личното ползване по смисъла на чл.31, ал.2 ЗЗД включва ли и случаите когато съсобственикът е допуснал трети лица да ползват възмездно съсобствената вещ” са разрешени със задължителна практика на ВКС – ТР №7/2012г. по тълк.д.№7/2012г. ОСГК, ВКС, с което е прието, че лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС е всяка поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове”. Поради това, че е постановено тълкувателно решение е прието поради противоречиво разрешавани въпроси от ВКС, неоснователно е позоваването на касатора-ответник на ТР№129/1986г. ОСГК, ВКС и на решения на ВКС по чл.290 ГПК.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора по двете жалби, разноските остават за страните както са ги направили.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.06.2012г., постановено по гр.д.№14448/2011г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: