О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 741
София, 05.06.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №734 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Ц. М. от [населено място], чрез процесуален представител адв.М., срещу решение от 27.05.2013г., постановено по гр.д.№10020/2012г. на Софийски градски съд за потвърждаване на решение от 09.12.2011г. по гр.д.№9826/2010г. на Софийски районен съд, за уважаване на предявените искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение по предявените искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД за дължима от С. Ц. М. на [фирма] стойност на потребена топлоенергия за топлоснабден имот – ап.75 в [населено място], в размер на 12300,66лв. за периода от м.03.2000г. до м.04.2009г. вкл., ведно със законната лихва от 25.09.2009г. и сумата 5657,54лв. лихва за забава.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно от това в случая с оглед на особеностите на конкретното развитие на заповедното производство, възражението, в което е направено възражението за изтекла погасителна давност, е депозирано не преди, а след изтичане срока за отговор на исковата молба.
Касаторът счита, че въззивният съд е разрешил въпросът: „относно допустимост на установителен иск по чл.124 ГПК” в противоречие с решение №76 по гр.д.№391/2012г. на ВКС, с което сочи, че е прието, че след изтичане срока за възражение се преклудира възможността за предявяване на установителен иск. Настоящият случай е различен с оглед на особеностите на конкретното развитие на заповедното производство и исковото производство е приключило при наличие на предпоставките на чл.415, ал.1 ГПК, поради което настоящият състав не намира вероятност същото да се окаже недопустимо – като основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът сочи основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: “допустим ли е иск по чл.415 ГПК преди на длъжника да е връчена заповед за изпълнение, както и следва ли да се прекрати такова исково производство, ако е вече образувано” и „допустим ли е иск по чл.415 ГПК при наличие на издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист”. Не е налице соченото от касатора правно основание по чл.280, ал.1, т.3 КТ, тъй като само е посочена разпоредбата на закона, но не е обосновано от касатора поставения въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване, поради което необосновано сочи, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона. Също така не е обосновал твърдението си, че поставените от него въпроси са от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от решение от 27.05.2013г., постановено по гр.д.№10020/2012г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: