О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1166
София, 21.11.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 5457/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуален представител адвокат М. В., против въззивно решение на Софийски градски съд, ІІ „г” състав № 3405/10.05.2013 г., постановено по гр. д. № 1108/2013 г.
С обжалваното решение е отменено изцяло решение на Софийски районен съд, 119 състав № ІІ-119-190/15.12.2012 г. по гр. д. № 38492/2012 г., вместо което е постановено друго решение, с което са уважени обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, предявени от И. Г. И. против [фирма], [населено място].
С жалбата са изложени съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон /чл. 189, ал. 1 КТ/ и необоснованост. Моли се решението да се отмени изцяло с произтичащите от това последици с присъждане направените по делото разноски.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с разбирането, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, относно преценката за тежестта на извършено дисциплинарно нарушение по критериите на чл. 189, ал. 1 КТ, в противоречие с Р. № 167/14.05.2013 г. по гр. д. № 1102/2012 г., ВКС, ІV г. о.; Р. № 1643/13.06.2012 г. по гр. д. № 564/2011 г., ВКС, ІV г. о.; Р № 372/1.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009 г., ВКС, ІV г. о. В нарушение на задължителна съдебна практика въззивният съд не е съобразил, че при преценката на тежестта на нарушението по критериите на чл. 189, ал. 1 КТ следва да се вземат предвид характера и важността на неизпълненото трудово задължение, възможните вредни последици от неизпълнението и обществената значимост на професията, а също така и субективното отношение на работника към конкретното неизпълнение. Приложени са копия от посочените съдебни решения.
За ответника по касация И. Г. И. е подаден писмен отговор чрез процесуален представител адвокат Д. М.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на обжалването Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане обжалването.
Въпросът, поставен с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК действително е правен въпрос по смисъла на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснено с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Не е налице, обаче, специалното изискване за допустимост на обжалването по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Правният въпрос е решен от въззивния съд съгласно задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд по прилагането на чл. 189, ал. 1 КТ. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, относими към тази разпоредба. Подложил е на преценка тежестта на безспорно извършеното от ответника по касация нарушение на трудовата дисциплина, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, взел е предвид и личността на работника, който до случая не е бил санкциониран дисциплинарно, субективното му отношение му към извършеното дисциплинарно нарушение. Решаващият правен извод на въззивния съд за допуснато от работодателя нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ при преценка вида на дисциплинарното наказание се споделя от настоящия състав. Безспорните фактически обстоятелства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, сочат на допуснато от работодателя нарушение при индивидуализиране вида на дисциплинарната отговорност на работника. Приложените към изложението съдебни решения на състави при Върховния касационен съд са постановени при различни от конкретния случай фактически обстоятелства и са неотносими към основанието за допустимост, на което е основано изложението.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ „г” състав № 3504/10.05.2013 г., постановено по гр. д. № 1108/2013 г. по касационна жалба на [фирма], [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: