О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 709
София, 17.05 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 267/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от В. К. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място] чрез адвокат Д. Н. против въззивно решение на Окръжен съд Ловеч № 296/19.12.2011 г., постановено по гр. д. № 574/2011 г., с което е отменено решение на Ловешки районен съд № 319/13.10.2011 г. по гр. д. № 1188/2011 г. и е постановено друго решение, с което са отхвърлени предявените от В. К. И. против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и е потвърдено решението на районния съд в останалата обжалвана част.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с твърдение, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като е приел, че фактическото управление на дружеството И. И. е започнал на 5.08.2010 г., легитимирайки се с договора от 28.07.2010 г., по силата на който управлението е възложено от [фирма], но не чрез новоизбрания орган от извънредното общо събрание, проведено на 12.07.2010 г. Дружеството било представлявано от И. И., избран от Съвета на директорите в членския състав от преди промените, а не от момента на възлагане на управлението – 15.07.2011 г.; заеманата от ищцата В. К. И. е ръководна; Законът /КТ/ не е поставил изискване новият представител на работодателя да има възможност еднократно да внесе промяна в трудовото правоотношение. Посочени са съдебни решения на различни състави на ІІІ-то г. о. при ВКС, копия от които са приложени.
За ответника по касация [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адвокат Ф. Ф. е подаден писмен отговор. Жалбата е оспорена като неоснователна.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките от фактическия състав на чл. 328, ал. 2 КТ и уволнението е законно.
От фактическа страна е прието, че управлението на [фирма] е било възложено на И. И. с договор за възлагане на управлението от 15.07.2010 г., сключен между [фирма], Л., представлявано за Съвета на директорите от председател П. А., от една страна и И. И.-изпълнителен директор. На 28.07.2010 г. е било проведено извънредно заседание на Съвета на директорите на [фирма], Л., на което за председател на Съвета на директорите е избран И. И.. Между И. И. и И. И.-изпълнителен директор на 28.07.2010 г. е сключен договор за управление на дружеството за срок от три години, считано от датата на вписване на договора в търговския регистър, което е извършено на 1.09.2010 г. Фактическото управление на дружеството от И. И., обаче е започнало на 5.08.2010 г. по силата на договора от 28.07.2010 г. АД. Щом управлението е започнало на 5.08.2010 г. деветмесечният преклузивен срок е изтекъл на 5.05.2011 г. Заповедта за прекратяване на трудовия договор с ищцата й е връчена на 3.05.2011 г. В заповедта е посочено, че договорът се счита прекратен на 4.05.2011 г. или прекратяването на трудовия договор е извършено в рамките на срока по чл. 328, ал. 2, изр. 2 КТ.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С изложението липсва повдигнат правен въпрос съгласно общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, в смисъла, в който понятието е разяснено с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Неизпълнението на общото изискване е самостоятелно основание за недопускане на касационно обжалване. Независимо от това въззивният съд се е произнесъл в съответствие с утвърдената съдебна практика по приложението на чл. 328, ал. 2 КТ, в подкрепа на която са приложените от касатора съдебни решения на различни състави на ВКС, ІІІ-то г. о.
Основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е посочено формално, без да е обосновано съгласно изискванията на т. 4 от цитираното тълкувателно решение.
Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Окръжен съд-Ловеч № 296/19.12.2011 г., постановено по гр. д. № 574/2011 г. по описа на същия съд по касационна жалба от В. К. И..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: