О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 950
гр.София, 28.07.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №177 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. С. Щ. от [населено място], срещу решение от 14.10.2010г., постановено по гр.д.№346/2010г. на Апелативен съд-В., в частта, с която след частична отмяна на решение от 19.04.2010г. по гр.д.№1745/2009г. на Варненски окръжен съд, е отхвърлен иска на С. С. Щ. срещу [фирма] за заплащане на неустойка за забава по т.13 от предварителен договор и договор за изработка, сключен на 18.07.2005г., за разликата от 5919,51лв. до 25281,30лв., ведно със законната лихва.
Касаторът и ищец счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу въззивното решение в останалата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от С. С. Щ. иск за неустойка до размер на сумата 5919,51лв.
Касаторът и ответник счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв..
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е уважен предявения от С. С. Щ. срещу [фирма] иск за заплащане на неустойка за забава за периода 01.09.2006г.-25.07.2007г. при снабдяване на ищцата с разрешение за ползване по т.13 от предварителен договор и договор за изработка, сключен на 18.07.2005г., до размер на сумата 5919,51лв., ведно със законната лихва, като за разликата от 5919,51лв. до 25281,30лв. искът е отхвърлен.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът и ищец, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК, сочи въпроси за приложението на чл.20 от ЗЗД. В разглеждания случай обаче освен размерът на неустойката е основан не само на тълкуването на клаузата за неустойка за забава относно базата за изчисляването й /като такава е приет размера на капарото/, но и на самостоятелен извод за прекомерност на неустойката, ако за база за изчисляването й би се приела заплатената към момента на неизпълнението цена /каквото е твърдението на касатора относно базата на изчислението/. Поради това дори и на въпросите по приложението на чл.20 от ЗЗД да се отговори по поддържания от касатора начин, това не би се отразило на крайния извод по конкретното дело, доколкото във въззивното решение е възприет извод за прекомерност на неустойката над присъдения размер. Въззивният съд е обосновал извод за прекомерност с обстоятелството, че с така изчислената неустойка /върху изплатената цена към момента на неизпълнението/ за забавено изпълнение на задължението по предварителния договор за покупко-продажба и договор за изработка за снабдяване на ищцата с разрешение за ползване на жилището, което е продължило през процесния период 01.09.2006г.-25.07.2007г., тя по размер е надминала по размер половината от цената на сделката. По въпросите за начина, по който се определя прекомерността на неустойката и намаляването на размера й в хипотезата на чл.92, ал.2 от ЗЗД е постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 65/2009 г. по т. д. № 589/08 г. на ВКС, ІІт.о. В него е прието, че липсва общовалиден критерий за прекомерност, но при прилагане на разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗЗД съдът трябва да прецени какво е превишението на неустойката спрямо вредата, съотношението й с цената на договора, абсолютният й размер, дали кредиторът е могъл да избегне вредите като положи грижата на добър стопанин, както и да се съобрази обичайната практика за уговаряне на неустойка при договори от същия вид. Поради това неоснователно се поддържа от касатора, че е изтъкнато обстоятелство, което няма отношение към конкретното неизпълнение и неоснователно се иска допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, след като противоречивата съдебна практика е уеднаквена с решение по чл.290 от ГПК и в съответствие с което въззивният съд е определил прекомерността на неустойката и с оглед на съотношението й с цената на договора.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът и ответник, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, сочи, че въпросът дали е нищожна като противоречаща на добрите нрави клауза за неустойка, уговорена без краен предел, е разрешен от въззивния съд при противоречива съдебна практика – приложени решения на ВКС. По въпроса е постановено ТР№1/2010г. на ОСТК на ВКС, т.3, в което е прието, че не е нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване на договора. В съответствие с това разрешение са и изводите на въззивния съд в обжалваното решение за неоснователност на възражението за нищожност на неустойката, уговорена без краен предел, поради противоречие с добрите нрави. Към изложението е приложено и ТР№1/2010г. на ОСГТК на ВКС, но касаторът не е релевирал правен въпрос, който счита, че е разрешен в противоречие с него.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.10.2010г., постановено по гр.д.№346/2010г. на Апелативен съд-В..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: