О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1316
София, 27.12.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 5588/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Основно училище „Х. Б. , [населено място] , [община], чрез адв. В. П. против решение № 237/20.06.2013 год. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение №57/01.03.2013 год. на Районен съд, [населено място] по гр.д. № 1885/2012 год. , с което е признато за незаконно уволнението, извършено със заповед №14/27.09.2012 год. на директора на Основно училище „Х. Б.” , [населено място] , с което на осн. чл. 328,ал.1,т.2 КТ е прекратено трудовото правоотношение с В. П. Б. и същото е отменено ; Б. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и ОУ Х. Б.” [населено място] е осъдено да й заплати обезщетение по чл. 344,ал.1,т.3 КТ във вр. чл. 225,ал.1 КТ в размер на 4 441,62 лв.Присъдени са разноски и държавна такса
Ответникът по касация В. П. Б. от [населено място] , чрез адв. Т. В. оспорва допустимостта на касационното обжалване и касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, не са налице предпоставките , с които законът свързва достъпът до касационно обжалване.
С представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е формулирал осем правни въпроса като счита, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
За да се допусне касационно обжалване следва да са изпълнени две комулативно дадени предпоставки: 1.Касаторът да е формулирал правен въпрос / материалноправен или процесуалноправен/ , който да е бил предмет на разглеждане с въззивното решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото и 2. По отношение на така формулирания въпрос да е обосновано и изпълнено допълнителното основание за допустимост на касационното обжалване . В случая – формулираните от касатора въпроси следва да са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото/ основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/ . Касаторът обаче не е обосновал по какъвто и да било начин изпълнението на това допълнително основание. Съгласно т.4 от ТР №1 от 19.02.2010 по ТД № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, въпросът е от значение за точното приложение на закона , когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви за да се създаде съдебна практика или за да бъде тя осъвременена . Липсата на обосновка относно изпълнението на визираното основание за допустимост на касационното обжалване за всеки един от формулинараните въпроси, е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато.
Независимо от това, следва да се посочи, че отговор на въпросите 1,2 и 3 от Изложението , които касаят направения от съда извод за липса на предпоставки за съкращение в щата и на неговото реално извършване, се съдържа в нормата на чл. 202 ГПК, според която съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Тази норма е ясна , относно нейното приложение има създадена трайна еднопосочна съдебна практика, която не се нуждае от промяна. Въпросите 4,5,6,7 и 8 в Изложението касаят обхвата на съдебния контрол при оспорване правилността на извършения подбор, начина на неговото документиране и доказателствената тежест на работодателя в случай на оспорване, в това число и допустимите доказателствени средства за установяване законността на подбора. Тези въпроси са били предмет на разглеждане в ТР №3/16.01.2012 год. на ОСГК на ВКС по ТД №3/2011 год. като въззивното решение е постановено в съответствие с приетите с него разрешения.
По изложените съображения, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
С оглед изхода на настоящото производство, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация направените разноски в размер на 500 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 237/20.06.2013 год. на Окръжен съд [населено място].
ОСЪЖДА Основно училище „Х. Б.” , [населено място], [община], да заплати на В. П. Б. от с.с. разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: