О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 112
София, 22 януари 2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 6345/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. И. И. от [населено място] чрез адв. Г. Н. срещу решение №210/24.06.2013 год. по гр.д. № 160/2013 год. на Габровския окръжен съд , с което след като решението на Габровския районен съд по гр.д. №1424/2012 год. е отменено в частта, в която Прокуратурата на РБ е осъдена на осн. чл. 2,ал.1,т.1,т.2 ЗОДОВ да заплати на И. И. И. от [населено място] обезщетение за претърпени неимуществени вреди за размера над 2 500 лв. до 12 200 лв. и в частта за присъдената лихва над сумата 794,35 лв. до размер на 3 876,41 лв. , както и в частта за разноските над сумата 80 лв. и вместо него е постановено ново решение, в което исковете в посочените части са отхвърлени.
Ответникът по касационната жалба – Прокуратурата на Република България не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт , поради което е процесуално допустима.
При въведената с ГПК / нов / факултативност на касационното обжалване /,свързана с предварителната селекция на касационните жалби, за да се разгледа жалбата „ по същество” следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона , регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В случая тези изисквания на закона не са изпълнени.
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 274,ал.1,т.1 ГПК касаторът е формулирал два въпроса: 1. Следва ли при решаване на спора по същество въззивният съд да се ръководи от постановена по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и
2. Справедливо определяне на обезщетение за неимуществени вреди следва ли да се съобразява със икономическата конюктура и от общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната.
Твърди се , че по тези въпроси в обжалваното решение съдът се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС / Р №87/13.02.2009 год. на ВКС по гр.д. №5379/2007 год. ІV ГО и Р №377/22.06.2010 год. на ВКС по гр.д. №1381/2009 год. ІV ГО/. , копия от които не са представени по делото , както и в противоречие с решения на различни по степен съдилища . С оглед на това счита, че са налице основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК.
Върховният касационен съд с оглед правомощията му по чл. 288 ГПК счита, че касационното обжалване не следва да се допуска :
Първият формулиран от касатора въпрос не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и с оглед на това не е бил обуславящ изхода на делото. Отговор на този въпрос е даден с ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год., според което решенията по чл. 290 ГПК съставляват част от задължителната практика на ВКС и разрешаването на правен въпрос в противоречие с разрешаването на същия въпрос с решение по чл. 290 ГПК, е основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Така формулирания обаче въпрос няма отношение към разрешаването на спора по делото и постановяване на решението в обжалваната част.
Досежно втория въпрос: Принципно съдът е длъжен при определяне обезщетението за неимуществени вреди да се съобрази с икономическите условия на живот в страната и общественото възприемане на справедливостта /в тази насока има задължителна съдебна практика ППВС №4/1968 год. /, но при постановяване на своето решение в обжалваната част въззивният съд не е влязъл в противоречие с нея и посочените принципи. Противоречие с други решения на съдилищата, при които тези критерии са съобразени при определяне размера на дължимото обезщетение не може да има, доколкото размерът на това обезщетение следва да се съобразява със всички относими обстоятелства , които във всеки казус са различни
По изложените съображения, касационното обжалване на решението не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №210/24.06.2013 год. по гр.д. № 160/2013 год. на Габровския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: