Определение №181 от 6.4.2011 по ч.пр. дело №90/90 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
София 06.04. 2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари двехиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска

като изслуша докладваното от съдия З. ч. гр. дело № 90/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от К. К. Е. Е. [ЕГН], адрес:[населено място], ж. к. „Х.”, бл. 108, вх. Г, ап. 84, приподписана от процесуален представител по чл. 284, ал. 2 ГПК адвокат С. Ц.-САК, против въззивно определение на СГС, ГК, ІІ-а въззивен състав № 10765/21.07.2010 г., постановено по в. ч. гр. д. № 3910/2009 г.
С обжалваното определение е оставена без уважение частната въззивна жалба на К. К. Е. срещу определение на С. районен съд, 70 състав от 14.01.2010 г. по гр. д. № 41058/2009 г., с което е прекратено производството по делото, образувано по предявен от К. К. Е. срещу Н. – РУ „С. осигуряване”, [населено място] иск за установяване на трудов стаж за периода от 25.08.1986 г. – до 15.08.1989 г. по реда на чл. 1 от Указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред /УУТССР/.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване, приподписано от процесуалния представител на касатора адвокат С. Ц., касаторът се позовава на основанията за допустимост на обжалването пред Върховния касационен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК с формулиране на правни въпроси от значение за изхода на делото, а именно: наличие на правен интерес от иска за установяване на трудов стаж по реда на чл. 1 УУТССР, необходими предпоставки за допустимостта на този иск, доказателствени средства, които ищецът трябва да ангажира, за да изпълни изискванията на УУТССР. Позовава се на Р. на В. районен съд от 27.03.2009 г. по гр. д. № 3037/2008 г., /няма данни да е влязло в сила/; Р. на В. районен съд, ХІV с-в № 3190/31.10.2009 г. по гр. д. № 7284/2009 г. /няма данни да е влязло в сила/; Р. на Пазарджишки окръжен съд № 698/24.11.2008 г. по гр. д. №…/2008 г./влязло в сила/; Р. на Г. районен съд, втори състав № 105/11.03.2009 г. по гр. д. № 152/2009 г. /няма данни да е влязло в сила/.
За ответника по частната жалба Н. – РУ „С. осигуряване”,[населено място] не е изразено становище по повод частната жалба.
Частната касационна жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване в производство по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, в настоящия състав констатира следното:
Въззивният съд е приел, че ищецът /сега касатор/ няма правен интерес да се защитава по реда на чл. 1 УУТССР, тъй като не е изпълнил дадените му от съда указания във връзка с допустимостта на иска, като не е представил документ, че архивите на [фирма] са изгубени или унищожени.
Налице е основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Въпросът за правния интерес от иска по чл. 1 от Указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред № 527/23.12.1961 г. е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата, изразена с приложеното към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК влязло в сила съдебно решение на Пазарджишки окръжен съд № 698/24.11.2008 г., постановено по гр. д. №…/2008 г., с което е прието, че съгласно чл. 1, ал. 2 УУТССР процесуалната допустимост на предявения по този ред иск се обуславя от наличието на предпоставката: книжата, ведомостите и пр. документи, установяващи претендирания трудов стаж да са загубени или унищожени, което в конкретния случай е прието, че безспорно е налице, тъй като ищецът е установил по несъмнен начин, че данните за трудов стаж и получено трудово възнаграждение за претендирания период от време са унищожени и спорът е разгледан от въззивния съд по същество.
Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна.
С искова молба на основание чл. 1сл. УУТССР срещу Н.-Р., София ищецът е изложил обстоятелствата на иска и е приложил писмени доказателства. След подаването на писмен отговор от ответника с разпореждане от 19.11.2009 г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца да предяви иска и срещу работодателя или неговия правоприемник, като докаже правоприемство, да посочи в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелствата по чл. 5 УУТССР, както и да представи удостоверение от съответното предприятие, учреждение или организация, че книжата, ведомостите и пр., установяващи трудовия стаж са загубени или унищожени-чл. 1, ал. 2 УУТССР. С писмена молба от 14.12.2009 г. в рамките на определения законов срок ищецът е допълнил обстоятелствената част на исковата си молба, дал е пояснения във връзка с дадените му указания и е представил допълнително писмени доказателства. Без да подложи на преценка и да обсъди представените от ищеца доказателства първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, като е приел, че ищецът не е изпълнил дадените му указания във връзка с допустимостта на предявения иск. Изводът на съда е възприет от въззивния съд, който е оставил без уважение въззивната частна жалба на ищеца, приемайки без обсъждане и преценка на доказателствата, приложени по делото, че документите на ищеца не са такива по смисъла на чл. 1 УУТССР и чл. 4 от Наредбата за прилагане на УУТССР.
При това положение обжалваното определение следва да се отмени и делото върне на въззивния съд, който следва да се обсъди и прецени всички обстоятелства на конкретния случай и ангажираните от ищеца доказателства съгласно изискванията на УУТССР, ТР № 59/1.06.1962 г. по гр. д. № 54/62 г., ВС, ОСГК и ППлВС № 8/26.06.1963 г., поради което Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на С. градски съд, ГК, ІІ-а въззивен състав № 10765/21.07.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 3910/2010 г., с което е оставена без уважение частна жалба на К. К. Е. срещу определение на СРС, 70 с-в от 14.01.2010 г. по гр. д. № 41058/2009 г., с което е прекратено производството по делото.
ОТМЕНЯ въззивно определение на С. градски съд, ГК, ІІ-а въззивен състав № 10765/21.07.2010 г. по ч. гр. д. № 3910/2010 г.
ВРЪЩА делото на С. градски съд, ГК, ІІ-а въззивен състав за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно указанията в настоящото определение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top