О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 811
София, 17 юни 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и четиринадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 2103/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 90719/05.08.2013 год.на адв. П. К. като пълномощник на Ж. Д. С., Г. М. С., , К. И. П. , Д. Г. Т., К. Н. С., С. Г. П., П. Н. Л., , Р. А. Д. и Р. К. Б. и касационна жалба с вх. № 93240/13.08.2013 год. от адв. П. К. като пълномощник на Г. И. Д., Р. Х. Г., В. И. С. и С. Ц. К. срещу решение № 22.05.2013 год. по в.д. № 3586/2006 год. на Софийски градски съд , с което е обезсилено решение от 05.11.2003 год. , постановено по гр.д. №5123/2002 год. на СРС, 48 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от ищците искове с правно основание чл. 59 и чл. 86 ЗЗД за сумата 23 000 лв. обезщетение за ползване на процесния имот за периода от 01.01.1997 год. до 13.02.2002 год. и за сумата 200 лв. лихва за забава върху главницата от 23 000 лв. за периода от 20.05.2000 год. до 13.02.2002 год. и производството по делото в тази част е прекратено.
С касационните жалби са представени изложения на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК, които са идентични .
Ответниците по касация не вземат становище относно допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване.
По въпроса „дали след като въззивният съд е дал указания за отстраняване нередовности на исковата молба след постъпило уточнение от ищеца делото е разгледано в открито заседание , то допустимо ли е да се обезсили първоинстанционното решение и то с решение поради неотстранени в срок нередовности”, отговор е даден в с т.4 на ТР №1/17.07.2001 год. на ОСГК и т.7 на ТР №2/02.07.2004 год. на ОСГК като първоинстанционното решение следва да се обезсили с решение след като делото бъде насрочено в открито съдебно заседание , както е процедирано и от въззивната инстанция.
По този въпрос съдът не е посочил допълнително основание за допустимост на касационното обжалване, но предвид наличието на задължителна практика и съответствието на въззивното решение и предхождащите го процесуални действия на съда с нея , не може да е изпълнено нито едно от тези основания / чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК/.
По въпроса : Дали са достатъчни изложените фактически твърдения от страна да ищците относно претендираното обезщетение и следва ли подробно всеки от тях да излага самостоятелни твърдения , според касатора е налице противоречие с т.3 от ТР №3/2005 год. ОСГК на ВКС , което обосновава критерия по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Такова противоречие обаче не може да се установи / същото не е и описано от касатора/ доколкото цитираното тълкувателно решение касае друга правна проблематика /въпроси свързани с отговорността на държавата по ЗОДОВ /. Не е посочено също така в какво се изразява противоречието на въззивното решение досежно съдържанието на мотивите и изискванията на т.19 от ТР №1/04.01.2001 год.
Въпросът „Дали при заявена искова претенция за обезщетение за ползване на имот от ищци в качеството им на собственици и на основание прекратен договор за наем следва да се посочва индивидуално размера на обезщетението по исковата претенция или като обща сума. „ няма отношение към въззивното решение, доколкото размерът на индивидуалната претенция на всеки един от етажните собственици е била уточнена още от първата инстанция с молба от 04.03.2002 год. без този въпрос да е бил обсъден, а указанията на въззивната инстанция са били в смисъл ищците да посочат правата си като етажни собственици в процесния имот, предвид определяне припадащата им се част от евентуално дължимото обезщетение.
С оглед на това, така формулирания въпрос е неотносим и не се налага обсъждането на посоченото от касатора допълнително основание за допустимост на касационното обжалване. .
С оглед на изложеното, касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 22.05.2013 год. по в.д. № 3586/2006 год. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: