О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1029
София, 21.10.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3293 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Г. М. от [населено място], приподписана от процесуален представител адв.Е. В., срещу решение от 20.12.2012г., постановено по гр.д.№14288/2012г. на Софийски градски съд, с коeто е потвърдено решение от 13.08.2012г. по гр.д.№11350/2012г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от С. Г. М. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-2 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез процесуален представител адв.Я., оспорва касационната жалба като неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от С. Г. М. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращение в щата и чл.344, ал.1, ал.1 т.2 КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „административен ръководител”.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят е поставил въпрос: „относно преклузията на процесуални права във връзка с извършване на доказване във въззивната инстанция на факти и обстоятелства, за които страната не носи доказателствена тежест по чл.154, ал.1 ГПК, но които има правен интерес и може да упражни за първи път във въззивната инстанция поради неблагоприятно действие за него на първоинстанционното решение”. Касаторът счита, че по поставения правен въпрос няма съдебна практика. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбите на чл.266 ГПК не са неясни, неточни или непълни, и по приложението им има създадена съдебна практика относно хипотезите, в които не се прилага ограничената допустимост за ползване на отбранителни защитни средства във въззивното производство. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие със създадената съдебна практика, която не се нуждае от промяна. Отделно от това, с въззивното решение са изложени съображенията на решаващия състав за това, че самите обстоятелства, за установяване на които са ангажирани доказателствата с въззивната жалба, са правно ирелевантни за спора за законност на уволнението.
Поради изложеното настоящият състав намира, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.12.2012г., постановено по гр.д.№14288/2012г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: