5 94-00-32/22.04.2010 г.
ЗДДС, чл.21, ал.2
В подаденото запитване, постъпило в Дирекция ОУИса поставените въпроси относно документирането на доставки на услуги, свързани с медицински клинични проучвания, по които получател е данъчно задължено лице, установено в държава членка на ЕС.Поставените въпроси са следните:
І. Цитирането на Европейската директива за ДДС облагане и нейният член 56 достатъчно основание ли е за неначисляване на ДДС или са необходими и други документи?
ІІ. Може ли задълженото лице да продължи да начислява НПР и ДОД по ЗДДФЛ? В случай, че отчита ежемесечно разходи, всеки месец ще има ДДС за възстановяване, което много би затруднило всички страни?
По повод поставените в запитването въпроси,изразяваме следното становище :
І. Относно прилагане разпоредбите по ЗДДС, изразяваме следното становище:
При осъществяване на доставки на услуги, свързани с медицински клинични проучвания, по които получател е данъчно задължено лице, установено в държава членка на ЕС, мястото на изпълнение на доставките ще се определи съобразно разпоредбата на чл.21, ал.2 от закона и ще бъде на територията на държавата, в която получателят е установил независимата си икономическа дейност. Според изложеното в запитването получател е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в Англия и в този случай мястото на изпълнение на доставката на услугата ще бъде на територията на Англия.
В тази връзка, по силата на чл. 114, ал. 4 от същия закон, когато данъкът е изискуем от получателя, във фактурата не се посочват размерът на данъка и данъчната ставка. Във фактурата се посочва изрично, че данъкът е изискуем от получателя, както и основанието за това. Съгласно чл. 79, ал. 6 от ППЗДДС за доставка, по която данъкът е изискуем от получателя по доставката, във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се посочва съответната разпоредба на закона или правилника, съгласно която данъкът се начислява от получателя. При предоставяне на услуги по чл.21, ал.2 от закона ( в сила от 01.01.2010г.) на получател, който е данъчно задължено лице, установило независимата си икономическа дейност на територията на друга държава членка на ЕС, като основание за неначисляване на данък в издаваната фактура следва да се посочва „чл.21, ал.2 от ЗДДС”.
Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от ЗДДС,регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията по ал. 1 подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период.
В разпоредбата на чл. 117, ал. 2, т. 4, буква “б“ на ППЗДДС е указано, че VIES-декларацията се изготвя по образец и съдържа данъчните основи на доставките на услуги почл. 21, ал. 2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получатели са данъчно задължени, регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка.
Съгласно чл.70, ал.4 от ЗДДС няма право на данъчен кредит лице, регистрирано на основание чл. 97а, чл. 99 и чл. 100, ал. 2.
ІІ. По закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Клиничните изпитвания на лекарства не са обект на Закона за авторското право и сродните му права, поради което данъчната основа за получените доходи от лекари-изследователи по силата на договори за възлагане на клинични изпитвания на лекарства следва да се формира по реда на чл. 29, ал. 1, т.2, б. ”г” от ЗДДФЛ, т.е. облагаемият доход се определя, като от придобитият доход се намалява с 25 на сто разходи за дейността.
Лице, придобило доход от стопанска дейност по чл.29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемия доход чл.43, ал.1 от ЗДДФЛ. Тъй като в конкретния случай платец на дохода е чуждестранно юридическо лице което няма задължение да удържа данък по вътрешното законодателство (ЗДДФЛ), размерът на авансовия данък следва да се определи от самоосигуряващото се лица.Данъкът се внася до 15 число на месеца следващ тримeсечието на придобиване на дохода, като за доходи придобити през четвърто тримeсечие на данъчната година, не се внася авансов данък. Самоосигуряващите се лица, регистрирани по ЗДДС, не правят изключение от гореописания ред на авансово и годишно облагане.
(
‘
Вх.№ 940032 от 22.04.2010 Отг. ОУИ София | 94-00-32_10_ OZ_ 5_ 03