О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 732
София, 16.06.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети юни двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 3423/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Г. П. Г. чрез процесуален представител адвокат Е. Ц. против въззивно решение на Апелативен съд-София, ГК, 4-ти състав, постановено на 21.01.2013 г. по гр. д. № 1550/2012 г.
С обжалваното решение е оставено в сила решение на СГС, ГО, І-1 състав, постановено на 6.01.2011 г. по гр. д. № 716/2005 г., с което са отхвърлени предявените от Г. П. Г. против Столична община и Държавата, представлявана от министъра на финансите искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да й заплатят сумата 54 287.38 лв. със законна лихва и разноски по делото, съставляваща пазарна стойност на процесния апартамент, с която ответниците неоснователно са се обогатили.
С жалбата са заявени оплаквания за недопустимост на решението, поради произнасяне по непредявен иск, както и за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с формулиране на следния въпрос: 1. Счита ли се за произнасяне по предявените искове обсъждането им само в мотивите на решението, без да се включат в диспозитива. Посочената правна квалификация в диспозитива, определяща ли е до степен да изключи квалификации, обсъдени в мотивите на решението. 2. От значение за развитие на правото е да се разграничат въпросите и съдържанието на мотивите и диспозитива и тяхната задължителна сила на влязъл в законна сила съдебен акт.
За ответник по касация Столична община-район „М.” е подадено писмено становище от юрисконсулт Й. А., като пълномощник на кмета на СО и кмета на СО-район „М.”. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
За ответник по касация държавата, представлявана от министъра на финансите е подаден писмен отговор на жалбата чрез процесуален представител юрисконсулт А. Т.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно обжалване и като неоснователна.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на обжалването.
Въззивният съд е отхвърлил иска, като е приел, че е неоснователен, тъй като не е налице обедняване на ищцата в размер на претендираната сума, при положение, че тя не е придобила валидно собствеността върху имота, респ. че не е налице обогатяване на ответниците. Въззивният съд е посочил, че в конкретния случай отношенията между страните следва да се уредят съгласно чл. 34, ал. 2 ЗЗД /ред., ДВ, бр. 275/1950 г./, като даденото от страната, извършила измамата се присъжда в полза на държавата, а ищцата няма право да претендира равностойността на процесния имот.
Посочените от касатора въпроси не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Повдигнатите въпроси не са от значение за изхода по конкретното дело, не са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора и не са от значение за формиране на решаващата воля на съда по делото. Неизпълнението на изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК за формулиране на правен въпрос е самостоятелно основание за недопускане на обжалването пред касационната инстанция без да се разглеждат специалните основания за допустимост по т. 1, 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Независимо от това, основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е посочено бланкетно, без каквото и да е обосноваване наличието на предпоставките му, съгласно т. 4 от цитираното тълкувателно решение, което не е в съответствие с изискването за точно и мотивирано обосноваване на основанието за допустимост, на което касаторът се е позовал.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция касаторът следва да заплати на ответникът по касация Столична община сумата 200.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, 4-ти състав № 126/21.01.2013 г., постановено по гр. д. № 1550/2012 г. по касационна жалба от Галена П. Г. ЕГН [ЕГН].
ОСЪЖДА Г. П. Г. ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес]0 да заплати на Столична община сумата 200.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: