Определение №655 от 9.4.2012 по гр. дело №1713/1713 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 655

София, 09.05.2012 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седми май две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1713 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Университет за национално и световно стопанство, [населено място], срещу решение от 15.07.2011г., постановено по гр.д. №13478/2010г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 05.08.2010г. по гр.д.№46530/2008г. на Софийски районен съд за уважаване на предявените от Т. З. М. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Т. З. М. оспорва жалбата като неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Т. З. М. срещу Университет за национално и световно стопанство, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Уволнението е прието за незаконосъобразно поради недоказано наличието на предпоставките на приложеното от работодателя основание за уволнение по чл.58, ал.1, т.3 от Закона за висшето образование.
Касаторът е поставил въпроси за приложението на чл.146 и чл.147 ГПК, които не са от значение за делото, а и по приложението на посочените правни норми има формирана съдебна практика, която не се нуждае от промяна. Доводите на касатора, че не му е указано от съда, че негова е тежестта на доказване на основание за уволнение, са неоснователни. В спора за законност на уволнението в тежест на работодателя е да докаже основанието на уволнението и не е необходимо съдът да му дава изрични указания в тази насока. Отделно, в случая видно от доклада по делото на първоинстанционния съд са вписани такива указания за работодателя. Доводите, че неправилно въззивният съд е допуснал гласни доказателства на другата страна, не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване, а освен това въззивното решение не е основано на тези доказателства – както се посочи уволнението е прието за незаконно поради неизпълнена от ответника-работодател доказателствена тежест.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 15.07.2011г., постановено по гр.д. №13478/2010г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top