3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 596
София, 12.05. 2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на единадесети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1700 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. М. В. от [населено място], общ.К., против решението от 23.06.2010г., постановено по в.гр.д. №220/2008г. на Кюстендилски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решението от 01.02.2010г. по бр.д.№100/2008г. на Кюстендилски районен съд, в частта за предоставяне ползването на семейното жилище след развода.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата И. С. Г. оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която на основание чл.107, ал., във връзка с ал.4 от СК от 1985г./отм./ е постановено, че ползването на семейното жилище, собственост на родителите на К. М. В., след развода се предоставя на И. С. Г. до навършване на 18-годишна възраст на детето К., родено през 2006г.
Касаторът счита, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като атакуваното решение е постановено при противоречива съдебна практика относно срока на ползването, като по представена съдебна практика е определен срок на ползването до три години – с решение №925 от 24.08.2004г. по гр.д.№790/2003г. на ВКС, ІІг.о. ползването е предоставено за срок от една година, считано от влизане на решението в сила; с решение №1007 от 10.12.2008г. по гр.д.№2586/2007г. на ВКС, ІІІг.о. – за две години. Въззивното решение е в противоречие с установената съдебна практика по прилагането на чл.107, ал.4 от СК от 1985г./отм./, изразена и в приложените съдебни решения, за определяне на срок, който не излиза извън рамките на управлението /по смисъла на чл.229 от ЗЗД/ – три години, като срокът по конкретното дело се определя с оглед на конкретните обстоятелства по делото, които са от значение за определянето му.
По останалите релевирани от касатора въпроси: че другата страна не е доказала жилищна нужда; че се предоставя необособено жилище без сервизни помещения; че не е имало искане за предоставянето, няма основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното следва да се допускане касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.06.2010г., постановено по в.гр.д. №220/2008г. на Кюстендилски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора К. М. В. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: