О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
София, 19 март 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март двехиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 318/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуален представител адвокат М. Р. М., против въззивно решение на Окръжен съд-Разград № 136/22.10.2012 г., постановено по гр. д. № 303/2013 г. по описа на същия съд.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Районен съд-Разград № 225/22.07.2013 г., постановено по гр. д. № 678/2013 г., с което са уважени обективно съединените искове на А. Й. В. против [фирма], [населено място] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ-признато е за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на А. Й. В. със заповед № 11/27.02.2013 г. на изпълнителния директор на [фирма], [населено място] на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ вр. чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 КТ; В. е възстановен на предишната работа „шофьор на самосвал” и дружеството е осъдено да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на сумата 2 538.24 лв. за времето от 28.02.13 г. до 8.07.13 г., ведно със законна лихва, считано от 26.04.13 г. до окончателното изплащане на сумата.
С жалбата от името на ответника са заявени оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Конкретните оплаквания са срещу извода на въззивния съд, че към датата на връчване на заповедта за уволнение работникът се е ползвал с предварителна закрила на основание чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като към този момент е започнал ползването на разрешен му отпуск за временна нетрудоспособност.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване процесуалният представител на касатора-ответник се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Формулирани са следните правни въпроси, уточнени от касационния състав: 1. Следва ли да се прилага нормата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ по отношение на недобросъвестен работник, който не е представил болничен лист на работодателя /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/-Р. № 63/31.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1728/2009 г., ІV г. о.; Р. № 567/13.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1130/2009 г., ІІІ г. о., както и по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК-Р. № 259/30.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 96/2008 г. ГК, 5-чл. състав; 2. Съставлява ли прекъсване на отпуска по болест или не явяването на работника в предприятието на работодателя, получаването на заповеди, документи, книжа, даването на обяснения от страна на работника в рамките на водено срещу него дисциплинарно производство по КТ /чл. 280, ал. 1, т. 1 КТ/-Р. № 437/20.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1594/2010 г., ІV г. о.; чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК-Р. № 903/21.09.1995 г. на ВКС по гр. д. № 437/1995 г., ІІІ г. о.; 3. Води ли прекъсването на отпуск по болест до преодоляване на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ-чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК-Р. № 437/20.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1594/2010 г., ІV г. о. и чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК-Р. № 903/21.09.1995 г. на ВКС по гр. д. № 437/1995 г., ІІІ г. о.; 4. Следва ли да се приеме, че работникът е започнал ползване на отпуск по болест и ползването на разрешения отпуск по болест не е прекъснато в случаите, в които същият се явява в предприятието на работодателя, извършва определени фактически и правни действия, сочещи на работоспособност и не уведомява работодателя за наличието на болничен лист /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/-Р. № 437/20.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1594/2010 г., ІV г. о.; чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК-Р. № 903/21.09.1995 г. на ВКС по гр. д. № 437/1995 г., ІІІ г. о.;5. Следва ли работникът да е уведомил работодателя за разрешения му отпуск и да е показал ясно, че го ползва, за да се приложи закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/-Р. № 567/13.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1130/2009 г., ІІІ г. о. Приложени са копия от цитираните решения.
За ответника по касация А. Й. В. е подаден писмен отговор от процесуален представител адвокат К. М.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна. Позовава се на О. № 1487/25.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 601/2011 г., ІV г. о., копие от което е приложено.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на обжалването Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
За да уважи обективно съединените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ въззивният съд е приел, че работодателят не е изпълнил изискванията на закрилата при уволнение на основание чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като към момента на връчване на заповедта за уволнение работникът е започнал да ползва разрешения му отпуск за временна нетрудоспособност за 27 и 28.02.2013 г., като в тези дни не е бил на работа в дружеството, за да изпълнява задълженията си по трудовия договор, а се е явил по нареждане на работодателя, за да даде поисканите му обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ /на 27.02.2013 г./ и за да представи издадения му болничен лист /на 28.02.2013 г./. Съдът е посочил, че в хода на съдебното производство ответникът не е оспорил твърдението на ищеца, че в деня следващ деня, в който е издаден болничния лист /на 28.02.2013 г./ той е представил болничния лист на служителката завеждаща „Личен състав” на дружеството, която е отказала да приеме документа и е връчила на работника заповедта за уволнение.
Не е налице основание за допускане касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е налице в случаите, при които правният въпрос от значение за изхода на делото е разрешен с обжалваното въззивно решение в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, с тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ /отм./, с тълкувателни решения на ОСГТК, ОСГК, ОСТК на ВКС или с решения на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Поставените в конкретния случай с изложението въпроси не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Въпросите, касаят правилността на решението по съществото на спора и са израз на защитната позиция на работодателя в процеса, а именно, че към датата на връчване на заповедта за уволнение работникът не се е ползвал със закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като в дните на болничния отпуск се е явявал в предприятието, получавал е документи и книжа, давал е обяснения, получавал е заповеди на работодателя и в нито един момент от присъствието си в администрацията не е заявил ясно и недвусмислено, че има издаден болничен лист и че е в разрешен отпуск по болест, както и че е бил недобросъвестен, тъй като за първи път с исковата си молба е посочил, че му е бил издаден болничен лист.
При неизпълнение на общото изискване за формулиране на правни въпроси в посочения по-горе смисъл касационно обжалване на въззивното решение не се допуска само на това основание без да се преценява наличието на специалните изисквания по т. 1, т. 2 и/или т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Независимо от изложеното, въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната практика на ВКС по прилагане на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ с оглед приетите за установени за конкретния случай фактически обстоятелства. При това положение приложените към изложението на касатора съдебни решения на състави при Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК не са относими, тъй като са постановени при различни от установените за конкретния случай фактически обстоятелства.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Разградски окръжен съд № 136/22.10.2012 г., постановено по гр. д. № 303/2013 г. по касационна жалба от ответника [фирма], [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: