3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 893
София, 06.08.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми юли , две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 487/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. „Пътна инфраструктура „ ,[населено място], представлявана от главен юрисконсулт Н. И. срещу Решение № 5577/15.12.2009 год., постановено по гр.д. № 7178/2009 год. на С. градски съд, ГО, ІІ въз. състав, с което е оставено в сила решението на С. районен съд , 68 състав в частта, в която е отменена Заповед № 3-2166/08.08.2008 год. , издадена от Главния директор на Управление пътни такси и разрешителни към фонд „Р. пътна инфраструктура” / преобразуван в Н. агенция „Пътна инфраструктура”/, с която е уволнен дисциплинарно А. Н. Б., и същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Изпълнителен контрольор” при ГС „К.” при Управление „П. такси и разрешителни” към Н. агенция „Пътна инфраструктура.
В касационната жалба, се правят оплаквания за нарушения на материалния закон, и необоснованост на постановеното решение / касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК./
Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение, с което предявените искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1 и 2 КТ, да бъдат отхвърлени.
Представено е изложение за на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1
Ответникът по касация А. Н. Б. от[населено място] не взема становище, както по допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. На второ място следва да са посочени и обосновани един или няколко от допълнителните критерии за допустимост по чл. 280,ал.1, т.1,2 и3 ГПК, в контекста на които посочения въпрос следва да се преценява.
В случая, тези изисквания на закона не са изпълнени :
В представеното към касационната жалба изложение се съдържат доводи, които имат характер на оплаквания за неправилност на въззивното решение и които могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по чл. 290 ГПК, ако касационната жалба бъде допусната до разглеждане по същество, но не и в настоящото производство.Като основание за допустимост е посочено това по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. С допълнителна молба с вх. №8015/05.02.2010 год. касаторът сочи като материалноправен въпрос – индивидуализацията на извършеното дисциплинарно нарушение и нейното отразяване в уволнителната Заповед / чл. 195,ал.1 КТ/ , а като процесуалноправен въпрос – неразглеждането на спора по същество от съда.
Така формулирани въпросите нямат характер на правен въпрос по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК. На второ място касаторът по никакъв начин не е обосновал посоченото от него основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. В случая както районния, така и въззивния съд не е разгледал спора по същество, доколкото е приел, че при издаване на процесната заповед за дисциплинарно наказание не са спазени императивните изисквания на чл. 195 КТ и чл. 193 КТ като в заповедта не са индивидуализирани по време и място всички посочени дисциплинарни нарушения, за които е наложено наказанието и няма доказателства преди налагане на наказанието работодателят да е поискал и приел обясненията на работника за вменяваните му дисциплинарни нарушения .Тези два законови текста за достатъчно ясни и не се налага тяхното специално тълкуване.Във връзка с тяхното приложение има обилна практика на съдилищата, която е еднопосочна и правилна и не се налага нейното преодоляване.Постановеното решение е в съответствие с тази практика .
По изложените съображения не са налице основания за допустимост на касационното обжалване.
На осн.чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5577/15.12.2009 год., постановено по гр.д. № 7178/2009 год. на С. градски съд, ГО, ІІ въз. състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: