О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1244
София, 11.12.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №5197 по описа за 2013год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от прокурор при Окръжна прокуратура – [населено място], като представител на Прокуратура на Република България, срещу решение от 17.06.2013г., постановено по в.гр.д.№270/2013г. на Окръжен съд – [населено място], с което е потвърдено решение от 29.01.2013г., постановено по гр.д.№2649/2012г. на Районен съд – [населено място] в частта за уважаване на предявения от Х. К. А. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ до размер на 4000лв. – обезщетение за неимуществени вреди.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата Х. К. А. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за осъждане на Прокуратура на Република България да заплати на Х. К. А. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумата 4000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.2, алт.1 и 3, предл.4, вр.чл.130, ал.2, вр.чл.20, ал.2 НК, наказателното производство по които е приключило с оправдателна присъда №250/02.06.2011г. по нохд№2150/2010г. на Плевенски районен съд, с която Х. К. А. е признат за невиновен по повдигнатото обвинение за това, че заедно с още двама полицаи на 26.06.2008г. в гр.Б.С. на кръстовището на [улица]и „Бачо К.” около 19.35часа в качеството си на длъжностни лица от състава на полицията при РУ на МВР – Б.С., при изпълнение на службата, като са извършили умишлен побой на лицето Д. М. К. са причинила на това лице лека телесна повреда.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поддържа, че въпросът за приложението на чл.52 от ЗЗД е решен от въззивния съд в противоречие с т. II ППВС №4/23.12.2968г., както и в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, които имат задължителен характер – решение от 26.05.2010г. по гр.д.№1273/2009г. на ВКС, ІІІг.о., решение №532 от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г. на ВКС, ІІІг.о., решение№149/02.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г. Не може да се приеме, че въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочената съдебна практика. Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, срокът на изтърпяване на марката „задържане под стража”, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. С посочените от касатора съдебни решения, постановени в производство по чл.290 ГПК, е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, че когато този принцип е нарушен, това дава отражение върху изводите за паричния еквивалент, необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпяните от него неимуществени вреди. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационнта инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване.
С оглед изложеното следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените за касационната инстанция разноски в размер на 150лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 17.06.2013г., постановено по в.гр.д.№270/2013г. на Окръжен съд – [населено място].
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на Х. К. А. сумата 150лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: