О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1111
София, 08.11.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3609 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител адв.Н., срещу решение от 20.12.2012г., постановено по в.т.д. №516/2012г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено решение от 28.06.2012г. по т.д.№1819/2011г. на Окръжен съд – Варна за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу Д. Г. Г. иск за заплащане на сумата 155 632лв., представляваща вреди, причинени в резултат на извършени от ответника в качеството му на доверител действия при договаряне и сключване на два договора за покупко-продажба на недвижими имоти.
Жалбоподателят считат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Д. Г. Г., чрез процесуален представител адв.Ж., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу Д. Г. Г. иск за заплащане на сумата 155 632лв., представляваща вреди, причинени в резултат на извършени от ответника в качеството му на доверител действия при договаряне и сключване на два договора за покупко-продажба на недвижими имоти.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, по въпроса: „длъжен ли е съдът при формирането на крайните си изводи по спора да обсъди всички събрани по делото доказателства, отнасящи се до предмета на доказване по делото и доводите и възраженията на страните в тази връзка”. Счита, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, изразена в приложени решения. В Постановление № 7/27.12.1965г., Пленум на ВС и Постановление № 1/10.11.1985г., Пленум на ВС е прието, че съдът е длъжен при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса да допусне поисканите от страните относими, допустими и необходими доказателствени средства, а при постановяване на решението – да обсъди събраните доказателства в тяхната взаимна връзка, твърдените факти и обстоятелства и инвокираните възражения и доводи съгласно чл. 188, ал.1 и 2 ГПК /отм./, сега чл.235, ал.2 и 3 ГПК. В тази насока доводите за противоречие с практиката на ВКС поради необсъждане на част от показанията на разпитаните свидетели е неоснователно, тъй като такова оплакване – за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение – не е релевирано във въззивната жалба. Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по първия въпрос във връзка с експертните заключения по делото, а така също и по въпроса: „длъжен ли е съдът когато не приема заключението на назначено вещо лице да изложи конкретни съображения защо и въз основа на какви факти”. Съдът е длъжен да допусне и събере поисканите от страните необходими, относими и допустими доказателствени средства. Съдът обаче не е длъжен да възприеме всички заключения на допуснатите експеритизи, но следва да обсъди заключенията заедно с всички останали доказателства и да изложи мотиви кое от тях приема и защо, което е направено в настоящия случай от въззивната инстанция. Поради изложеното позоваването на противоречие с посочените от касатора решения на ВКС е неоснователно.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: „следва ли пълномощникът да носи отговорност за вреди когато е договорил закупуване на недвижими имоти по-високи от пазарната им стойност и с това е причинил вреди на упълномощителя си; може ли той да се освободи от отговорност ако докаже полагане на дължимата грижа независимо от постигнатия вредоносен резултат и какво е съдържанието на дължимата грижа в този случай”. Касаторът счита, че касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като по поставените въпроси няма съдебна практика. Поставените въпроси не са разрешени с въззивното решение и не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като в тях се предпоставя наличието на фактическа обстановка, каквато в случая не е приета за установена по делото, а проверка на правилността на изводите на въззивния съд не може да бъде извършвана в производството по допускане на касационно обжалване.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 20.12.2012г., постановено по в.т.д. №516/2012г. на Апелативен съд – В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: